Коментар на Мохамед Ел-Ериан за Bloomberg
Лятото на 2019 г. Три години, след като британските гласоподаватели шокираха света, като избраха да напуснат ЕС. Икономиката и финансите на Великобритания са се възстановили, както и самочувствието ѝ като нация. По-малкият и единен Европейски съюз функционира добре.
Но пътят към това е бил труден, а в резултат световната икономика е стигнала почти до рецесия. Имало е възход на изолационистките политики. И Великобритания, и ЕС са загубили огромна част от глобалното си влияние.
В месеците след референдума Обединеното кралство е преминало през редица политически сътресения. Консервативната и Лейбъристката партии са си устроили мръсно състезание за придобиване на властта. В крайна сметка обаче е спечелила нова национална коалиция, която е договорила асоциирано членство в ЕС. Икономиката е пострадала изключително много. Чуждестранните инвестиции и потреблението са се сринали, във финансовия сектор е имало масови съкращения, компании и специалисти са напуснали Лондон и са се прехвърлили на континента.
ЕС е минал през собствени предизвикателства. И в други държави е имало настроения за излизане от единния блок, но не са получили голяма подкрепа. Все пак няколко страни са последвали Великобритания. Германия и Франция са положили големи усилия за заздравяването на съюза. Регионалните икономически структури са били заздравени. Междувременно Brexit е повлиял на световните финансови пазари по изключително негативен начин, но благодарение на САЩ и развиващите се държави, рецесията е била избегната. През 2019 г. Европа има реалистична надежда за икономически устойчиво бъдеще.
Но все още сме 2016 г. И гореописаният сценарий е само един от двата вероятни. Другият се състои от разпади, кризи, финансова нестабилност, изолационизъм, намаляване на приходите и възможностите.
Великобритания и ЕС са показатели за това какво бъдеще очаква световната икономика. Все повече невероятни и немислими неща стават реалност. Въпросът е как ще бъдат посрещнати. А залогът е огромен.
Коментари