Всеки икономически шок има своите дълготрайни последици. Смъртоносният коронавирус няма да бъде по-различен.
Голямата депресия роди принципа "не изхвърляй, може да ти е нужно" (т.е. да се икономисват продукти), което определя потребителските модели в продължение на десетилетия. Хиперинфлацията във Ваймарската република все още "държи влага" германските политици.
Финансовата криза в Азия подтикна региона да съхранява най-големите резерви от чужда валута в света. Световната финансова криза през 2008 г. заби клин в зрелите демокрации, чието влияние все още се усеща, а работниците получават мизерни увеличения на заплатите в последвалото десетилетие.
Този път сме в извънредна ситуация за общественото здраве, която разтърсва световната икономика. Само за няколко седмици хората в засегнатите райони свикнаха да носят маски, да се запасяват с най-необходимото, да отменят социални и бизнес събирания, да отменят пътувания и да работят от вкъщи. Дори държави със сравнително малко случаи вземат много от тези строги предпазни мерки, пише Bloomberg.
Остатъци от тези навици ще се запазят дълго, след като ограниченията заради вируса отпаднат, действайки като спирачка на търсенето. От страна на предлагането, международните производители са принудени да преосмислят къде да купуват и произвеждат стоките си, ускорявайки промяната след търговската война между САЩ и Китай, тъй като са изложени на риска да разчитат на един източник на доставки.
В света на белите якички работните места са увеличили опциите за работа от разстояние и гъвкаво работно време – възвестявайки нова ера, в която работата от вкъщи заема все по-голяма част от обичайния график на хората.
"След като бъдат създадени ефективни политики за работа от дома, те вероятно ще се запазят", казва Карън Харис, управляващ директор на консултантските Bain’s Macro Trends Group в Ню Йорк.
Университетите, засегнати от забрани за пътуване, ще разнообразят базата си от чуждестранни студенти, а училищата ще трябва да бъдат по-добре подготвени да продължават да работят онлайн, когато прекъсванията налагат затварянето им.
Туристическият сектор ще понесе най-тежкия удар, тъй като самолетните полети, круизите, хотелите и мрежата от бизнеси, които се хранят от сектора, се борят за оцеляване. Докато туристите без съмнение отново ще поискат да опознават света и да се отпуснат отново на плажа, може да отнеме известно време, преди индустрията, където работи един на всеки 10 души, да се възстанови.
Вирусът бързо преобърна перспективите на икономическата политика и създаде нови приоритети. Централните банки отново са в авариен режим, докато правителствата копаят все по-дълбоко, за да намерят пари за подпомагане на затруднените сектори. Хигиената е на преден план в програмите на правителства и корпорации – например Сингапур вече планира да въведе задължителни стандарти за почистване.
"Избухналата епидемия е безпрецедентна по отношение на характера си на несигурност и свързаното с него социално-икономическо въздействие", казва Казуо Мома, който преди време ръководеше паричната политика в Японската централна банка. По-строгият контрол на границите, по-широкото застрахователно покритие и трайните промени в моделите на работа и пътуване до работа са само част от микроикономическите промени, които ще останат дълго след вируса, предвижда Мома.
В Китай, където вирусът за първи път избухна в Ухан в края на миналата година, вече беше наложена пълна забрана за търговия и консумация на диви животни на фона на предупрежденията на учените, че смъртоносният коронавирус е преминал от животни към хора. Очакват се допълнителни строги хигиенни правила, които ще ускорят пренасочване на предпазливите потребители към онлайн пазаруването, подобно на начина, по който епидемията от вируса SARS през 2003 г. промени навиците за пазаруване на хората към избягване на търговските центрове.
Анализът на Bain & Company предвижда, че в Китай ще се забележат ясно изразени незабавни промени в здравеопазването, тъй като все повече основни проверки и финансови операции се извършват онлайн, за да се избегне рискът от заразяване в препълнените болници.
Правителствата могат да започнат да харчат много повече за здравеопазване, за да избегнат огромните разходи, свързани с епидемиите, според нов доклад за макроикономическото влияние на вируса, публикуван от Института Брукингс, чиито автори са Уоруик МакКибин и Рошен Фернандо.
"Световната общност би трябвало да инвестира много повече за превенция в бедните страни", смята МакКибин. Той е съавтор на предишен доклад, според който епидемията от SARS през 2003 г. изтри 40 млрд. долара от световната икономика.
Тъй като никой не знае как ще се развие вирусът и какви ще бъдат човешките и икономическите загуби, икономистите предупреждават да не се правят конкретни прогнози. Възможно е голяма част от засегнатите сфери да се върнат към нормална работа, след като избухналата епидемия бъде овладяна, смята Нобеловият лауреат Едмънд Фелпс от Колумбийския университет.
"Повечето фирми и със сигурност гигантите в САЩ и в други държави няма да пропуснат да се върнат към нормалните бизнес практики", предвижда Фелпс.
Тъй като няма два еднакви икономически шока, далеч не е сигурно какви последици ще има този, предупреждава Пол Шиърд, старши сътрудник в Университета в Харвард.
Фабрицио Пагани, бивш съветник на премиера на Италия, използва предишни шокове за своите прогнози. "Шокът при доставките на петрол през 70-те години доведе до първите усилия за енергоспестяване и енергийна ефективност. Шокът в областта на търсенето, предизвикан от световната финансова криза, беше основание за нова, доста радикална регулаторна рамка в банковия и финансовия сектор", посочва Пагани.
Този път той очаква промени във всичко – от онлайн училища и дистанционно обучение до индустриална стратегия, когато съществуващите бизнес модели се актуализират.
Комбинацията от Brexit, търговската война между САЩ и Китай и сега коронавирусът може да промени изцяло веригите на доставка в световното производство, смята Майкъл Мърфри от Университета в Южна Каролина.
Банковият срив в САЩ през 2008 г. е оставил дълбоки белези, подхранвайки разделителната политика и намалявайки нивата на жилищната собственост. Настоящата криза също ще има отражение, тъй като държавите по света вземат извънредни мерки, за да предпазят гражданите си от коронавируса, прогнозира Катрин Джъдж, експерт по финансови пазари и регулации в Колумбийския университет.
"Дългогодишните дебати как да се обнови американската система на здравеопазване може да се възползват от създалото се чувство за неотложност, което да позволи структурни промени", Джъдж.
Как ще се отрази това на политическата сцена ще бъде ключово. Най-вероятният кандидат за президент на демократите Джо Байдън работи върху план, който ще надгради върху Закона за достъпна здравна грижа на Барак Обама (т.нар. "Обамакеър").
Междувременно президентът Доналд Тръмп омаловажава риска за американската икономика, създаден от коронавируса, като се стреми да хвърли вината за пандемията върху други страни, донесли в САЩ "чужд вирус".
Джеймс Баутън, който десетилетия работи в Международния валутен фонд, включително като историк на фонда, посочва срива в Южна Корея и Индонезия като катализатор на промяната, при условие че правителствата действат.
"Само в условията на криза правителствата са способни да обединят хората, за да приемат необходимите, но болезнени реформи. Всяка криза също е и възможност", посочва Баутън.
Коментари