Коментар на Марк Уайтхаус за Bloomberg
Тази седмица Федералният резерв ще оповести резултатите от стрес тестовете, целящи да покажат, че най-големите американски банки няма да се сринат при финансова криза. Подобно „упражнение“ се провежда за шеста година и си заслужава да си зададем въпроса дали наистина помага на банките да са по-добре подготвени. Отговорът е – не съвсем.
Похвални са усилията на Фед да направи тестовете правдоподобни. И все пак тези проверки не показват какво наистина се случва при криза. На първо място, те предвиждат, че банките могат да се справят с много малко основен капитал. На второ, разглеждат всяка финансова институция в изолация и не отчитат как банките могат да влияят една на друга. Оттук следва, че успешното преминаване на стрес теста не гарантира, че една банка е подготвена за най-лошото.
Група икономисти от Нюйоркския университет предприе различен подход. Вместо да хвали неизброимите холдинги на банките, изгради по-прост модел. Взима за основа връзката между цената на акциите на банките и пазара като цяло, а след това изчислява колко биха могли да изгубят трезорите при ситуация като тази от 2008 г. и колко основен капитал им е нужен, за да избегнат проблеми.
Резултатите не са обнадеждаващи. Нюйоркският модел сочи, че ако акциите поевтинеят с 40%, шестте най-големи американски банки ще се сблъскат с недостиг на капитал в размер на 350 млрд. долара. Миналата година тази сума бе по-малка – 213 млрд. долара. Рязкото покачване вероятно се дължи на ниските цени на петрола и свиващия се световен растеж, които натиснаха надолу банковите акции.
Разбира се, никое измерване на риска не е перфектно. Но фактите сочат, че стрес тестовете на Фед имат да извървят дълъг път до усъвършенстването си.
Коментари