Коментар на Фелисити Лорънс, публикуван в The Guardian.
В процеса на отглеждане на пшеница в английските ферми обикновено е заложена обработката с четири вида фунгициди, три вида хербициди, един пестицид и един химикал за контрол на мекотата. Освен това фермерите купуват семена, които са предварително третирани с препарати против насекоми, а почвата, в която се засаждат, се пръска с хербицид преди и след засаждане.
Прилага се обработка за регулиране баланса на хормоните и височината на растенията. Пръска се срещу листни въшки и други болести, които биха могли да поразят реколтата. И накрая често се обработва с химикал, който спестява енергийни разходи при механичното сушене.
Повечето фермери по света, независимо от вида на земеделската култура, ще търсят всички тези препарати за химическа обработка в една от шестте доминиращи на пазара световни компании. Липсата на голяма конкуренция в бранша води до налагане на високи цени на продукцията, което и сега затруднява фермерите, но от следващата година нещата ще станат дори по-обезпокоителни.
Шестте световни гиганта на пестициди и семена ще останат три на брой и ще се наложи още по-голям контрол на пазара. Точно когато климатичните промени изискват по-разнообразна и адаптивна система за произвеждане на храна, устойчива към промените, земеделието бива въвлечено все повече в агроиндустриален път на развитие.
В момента Bayer, Monsanto, Dupont, Dow, Syngenta и BASF държат три четвърти от световния пазар на агрохимикали и почти две трети от пазара на семена. Спадът в цените на суровините се отразява на печалбите им. Много американски и европейски фермери се отказват от скъпите продукти, като за Европа конкретно са загубени близо 3 млн. ферми за последните 8 години. Това води до непрекъснати новини за сливания, придобивания и т.н. на производителите на земеделски химикали и семена през последните 2 години. Последните резултати сочат три големи осъществени сделки.
Най-скорошната от тях е придобиването на световния лидер на пазара за семена и пестициди от страната на германския фармацевтичен концерн Bayer. Стойността на сделката беше 66 млрд. долара.
За да усетите мащабността на тази сделка, ще кажа, че Monsanto е водещ световен доставчик на генетично модифицирани семена, които контролира почти една четвърт от пазара на плодове и зеленчуци в Европа. Bayer, от друга страна, е лидер на повечето познати пестициди, използвани за третирането на близо 90% от зърнените култури, захарното цвекло и маслодайната рапица във Великобритания.
Придобиването на Monsanto бе последвано от сделката между американските корпорации DuPont и Dow Chemical Company (на стойност 130 млрд. долара) и успешното придобиване на швейцарската компания Syngenta от китайската ChemChina. Същият процес на концентрация протича паралелно и в сферата на производителите на тор.
Всичко казано дотук поставя въпроса за това как ще се изхранват още 3 милиарда души допълнително до 2050 г., без да бъде разрушена земята. Ние всички искаме да приемем интензивния темп на развитие на земеделието като победен марш на науката, но ни трябва и алтернативен модел.
Прекомерната употреба на химикали увеличава количеството земеделската продукция, но същевременно унищожава био разнообразието, пречейки на процеса на опрашване на растенията, който е жизненоважен за съществуването на цялата ни планета. Освен това, вредителите повишават своята резистентност към химикалите, което заплашва скоро да промени добрите показатели на реколтата.
Ако основната цел на хранителна система е да поддържа хората здрави, то тогава посочените по-горе методи не са работещи. Въпреки увеличаването на добивите, има региони, в които близо 750 млн. души все още страдат от системно недохранване. В същото време някъде другаде по света 2 млрд. са с наднормено тегло и страдат от затлъстяване.
Въпреки че компаниите говорят за понижаване на заплахата от климатични промени и сигурността на храните, селското стопанство си остава най-голям причинител на промени в климата, допринасяйки за една трета от вредните емисии в атмосферата и парниковия ефект.
Съвременната система за производство на храни вреди на голяма част от популацията на земята, дори и повечето от тях да не го знаят. Тогава защо тя не се променя? Защото ползите от нея са концентрирани върху органичен брой участници, които имат политическата и икономическа власт да я поддържат работеща.
Компанията Flamingo Homegrown изоставя дългогодишната практика на употреба на пестициди, отчасти в отговор на кампанията за грижа за здравето на техните служители. Те променят своята политика по начин, който кара употребата на химически добавки да изглежда като примитивен остарял метод на земеделие. Започват да използват добре обучени африкански учени, които произвеждат в специални лаборатории гъбички, подпомагащи кореновата система на растенията, и изграждат огромни оранжерии за разработване на биологични методи за борба с вредителите.
Оказва се, че има и други начини за защита на реколтата и те са напълно противоположни на предлаганите от гигантите в сферата на производство на агрохимикали.
Коментари