Коментар на Иън Люис, специалист в областта на изкуствения интелект, публикуван в LinkedIn.
Напоследък съм все по-разочарован от оптимистичните доклади, свързани с появата на автомобили без шофьори. Разбира се, един ден колите ще са напълно самостоятелни и когато това се случи, ще се появят много нови възможности за приложението им. Например кола, която е устроена като спалня и можете да си доспите на път към работа. Или пък недоволен служител може да напълни автомобил с динамит и да го изпрати на шефа си, когото ненавижда. Както казах, възможностите са многобройни. Освен това технологиите на бъдещето поставят въпроси като „Как автомобилът ще прецени дали да блъсне или не баба и нейното внуче?“ и „Кой ще бъде неговите морал и съвест?“. Все интересни неща.
Именно подобни мисли провокират множество журналисти и коментатори да произвеждат толкова много съдържание по темата в последно време, опитвайки се да провокират обществото да си отговори на тези въпроси.
Привилегирован съм да имам завършена докторска степен в областта на разработването на изкуствен интелект от университета в Кеймбридж, както и да наблюдавам процеса на изработка на самоуправляващи се автомобили от 2010 г. насам. Малцина знаят колко са малко специалистите, които работят в сферата на изкуствения интелект и нямам предвид тези, които пишат за етиката, сигурността или проблемите на автономни дронове (защото има много такива). Не говоря и за специалистите, създаващи радари и 3D системи, които извличат данни от средата, която ни заобикаля.
Аз имам предвид онези хора, които действително могат да създадат машина, която да разсъждава и да действа като човек. Въпреки малкия брой специалисти, очакванията към бъдещите постижения в тази област са изключително високи.
Всъщност става дума за класически случай, свързан с изкуствения интелект, при който може да фалшифицирате разумно поведение със сравнително прост механизъм. Наивен страничен наблюдател би повярвал, че сте решили проблема в 99% от същността му, докато вие осъзнавате, че сте на цял 1% разстояние от решението, което търсите.
Първото нещо, което трябва да направите с безпилотно моторно средство, е да сканирате посоката, в която искате да се движите, преди да се наложи да изминавате този маршрут с всички препятствия по него. Това става посредством радар-контролер, които се чувства много умен, когато го използвате. Второто нещо е да разберете как се настройва автомобилът, за да се движи по планирани маршрути. Това може да ви накара да почувствате, че наистина постигате голям прогрес, но е важно да запомните, че лесната част е да програмирате колата да се следва зададен маршрут (като трамваите), а трудната - да я накарате да предвижда и предотвратява бъдещи проблеми и инциденти на пътя. Трамвайните релси са създадени, за да знаят шофьорите на колите около тях в каква посока ще се движи трамваят. Съвременните технологии обаче са изправени пред предизвикателството да научат колите да знаят къде да ходят, без да имат релси, които да следват.
От тази гледна точка разработчиците на радар-контролерите и трамвайните релси могат да се оплачат, че тази статия не подчертава колко важна е тяхната дейност и аз ще се съглася с тях. Но моята гледна точка е, че тези оплаквания са нищо в сравнение с това как да се предвиди поведението на пешеходците и другите шофьори на пътя, за да се избегнат проблеми.
Аз смятам, че ще се налага да навигирате безпилотния автомобил в случаите, когато теренът е по-труден и има прекалено много препятствия и да ограничите участието си в управлението му, когато следвате предварително зададен маршрут (движение по магистрала например) и няма опасност от възникване на конфликт с пешеходци или други водачи на автомобили около вас.
Но мечтата ви за кола с легло, в което може да поспите на път към работа, най-вероятно няма да се осъществи преди 2040 г.
Коментари