Анализ на Сара Волфелд, програмен служител в Германския съвет за международни отношения публикуван в списание Spiegel.
След референдума за “Брекзит“ вниманието в Европейския съюз вероятно ще се пренасочи към вътрешни дебати за бъдещето на европейската интеграция. Но е важно Европа да не забрави Западните Балкани, за които перспективата за членство в съюза е важен стимул за мир.
Референдумът за “Брекзит“ означава, че ЕС ще трябва да отдели през следващите години огромна енергия на собствените си вътрешни дебати и за трудната си работа за определяне на бъдещето на европейската интеграция. При този вътрешен фокус апетитът за разширяване на ЕС към страните от Западните Балкани се отдръпва на дистанция. Обаче ако реалните перспективи за членство на тези държави изчезнат, демокрацията и мирът в целия регион може да преживеят опасни неуспехи.
Дори преди да стане ясен резултатът от референдума за “Брекзит“, Западните Балкани и темата за разширяването на ЕС едва ли бяха най-важните приоритети за взимащите решения в Европа. След като поне в началото на икономическата и финансова криза през 2007 г. и 2008 г., и с натрупващите се притеснения за страните-членки, които напускат ЕС, общността беше основно загрижена от вътрешни въпроси, въпроси, които изискват огромни усилия и ресурси. Освен това, след като евроскептицизмът намери по-силен израз сред гражданите, правителствата не виждат удобен момент за провеждане на разширяването на ЕС. И така процесът е в застой.
Да, имаше някои малки победи, като например разговорите с посредничеството на ЕС за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина и т. нар. Берлински процес, който събра на едно място всички държавни и правителствени глави от Западните Балкани на преговори, чиято трета среща на върха беше проведена миналата седмица в Париж. Но това не е съществен напредък на процеса по присъединяване към ЕС.
Макар в момента да са в ход преговорите за присъединяване със Сърбия и с Черна гора, не се очертава скорошен успешен край. Междувременно Албания се бори да започне съдебна реформа - първата предпоставка за отваряне на преговорните глави. За Косово ще бъде невъзможно да се присъедини към ЕС, докато не бъде призната като държава от всички страни-членки на Евросъюза. Що се отнася до Босна и Херцеговина, която продължава да бъде под международно наблюдение, страната остава практически неуправляема. А националната криза в Македония осакатява цялата страна.
Накратко, членството в ЕС е единствената обединяваща цел – или поне изкуствено стабилизираща – тези страни, и с нея надеждата, че това ще донесе увеличен просперитет. С победата на привържениците на “Брекзит“ на референдума във Великобритания, тази цел започва да изглежда доста далечна.
Рискована политика
Сега, съвсем отделно от конкретните резултати от референдума, ЕС ще бъде по-зает със себе си от всякога. Неговата делова цел ще се определя от преговорите за излизане с Великобритания, от придружаващите дебати за това дали трябва да има повече Европа или по-малко Европа, с потенциалната независимост на Шотландия и с десните популистки партии, призоваващи за по-нататъшни референдуми. ЕС ще бъде зает със защитата на европейския проект и спасяване на своите постижения. При тези обстоятелства е трудно да си представим както правителствата на държавите-членки, така и техните граждани, да покажат изблик на стремеж към бързо разширяване на ЕС, особено след като страните от Западните Балкани са икономически слаби и преследвани от двустранни конфликти, които остават нерешени. ЕС ще трябва да въведе ред в собствената си къща, преди да се заеме с още проблеми.
Обаче съществуват рискове за провеждането на тази политика. Това вече е възможно да се види какво се случва, когато политиката на разширяване застоява. Вече виждаме неуспехи в демократизацията на политическите системи, особено в Македония, но също така и в други страни от Западните Балкани. Авторитарните тенденции в правителствата и атаките срещу свободата на пресата са само два от по-тревожни симптоми. Елитите в региона са дошли до комфортни условия със статуквото; те често са готови да поддържат реформите само до степен собствените им синекурни длъжности да не са застрашени. Без силното присъствие на ЕС и неговата готовност да съпровожда политическите процеси в региона, може да се стигне до упадък на демокрацията и, евентуално, дестабилизиране на Западните Балкани.
Истина е, че мнозинството от населението все още подкрепя усилията за реформи в ЕС, но вече има признаци за изчерпване на търпението поради задаваща се стагнация и възпрепятстване на надеждите. Ако ЕС не може да намери сили да погледне отвъд собствените си граници, местната неудовлетвореност ще нарасне. Ние също така трябва да имаме предвид, че други глобални играчи - особено Русия – ще са повече от щастливи да запълнят вакуума и да разширят своята сфера на влияние.
През идните години ЕС ще трябва да изразходва огромна енергия за осигуряване на неговата вътрешна сплотеност. Правейки това, обаче, не може да си позволи да пренебрегва Западните Балкани. Намаляването на надеждите там за присъединяване към ЕС заплашва да върне назад демократичното, мирно развитие на региона. ЕС все още е много привлекателен в региона и условността, прикрепена към политиката му на разширяване, остава ефективен механизъм за насърчаване на решаващи реформи. ЕС следва да използва интеграцията на страните от Западните Балкани за създаването на нов и положителен импулс.
Коментари