Отношенията на Анкара с Европейския съюз продължават да са променливи и неясни, пише в свой материал AFP преди ключовата среща на върха във Варна, където турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се срещне с лидерите на ЕС.
Асоцииране с ЕИО
През септември 1963 г. Турция подписа споразумение за асоцииране с Европейската икономическа общност, предшественик на Европейския съюз. То включва разпоредби за постепенно намаляване на митническите бариери преди пълноправното членство в ЕИО.
Кипърски въпрос
През юли-август 1974 г. Турция нахлу в Северен Кипър, действие, осъдено от всички европейски държави. Кипърският въпрос се превръща в сериозна пречка, който по-специално води до гръцките резерви относно отношенията с Турция.
Кандидат за ЕС
През декември 1999 г. член на НАТО Турция получи статут на кандидат на среща на върха в Хелзинки. Но ЕС заяви, че преговорите няма да започнат, докато Турция не изпълни определени условия за демокрация и права на човека.
През август 2002 г. турският парламент приема реформите, поискани от ЕС, включително премахването на смъртното наказание и установяването на граждански права на кюрдското малцинство.
Преговори за членство
През октомври 2005 г. ЕС и Турция най-накрая започнаха преговори за членство, но оттогава на тях е постигнат малък напредък. От 35-те избрани преговорни области само 16 бяха открити и разговорите само по една са приключили.
Политическият климат сериозно се промени след изборите за Европейски парламент през 2004 г. с пробив на популистки партии, враждебни към влизането на Турция с нейното мюсюлманско мнозинство.
Франция при управлението на тогавашния президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел блокираха разширяването на обхвата на преговорите.
Мигрантската криза
В края на 2015 г. Турция се очерта като ключов геостратегически играч в най-тежката криза в Европа след миграцията от времето на Втората световна война.
През март 2016 г. Анкара и ЕС сключват спорна сделка, насочена към спиране на притока на мигранти, най-вече от обхванатите от войни Сирия и Ирак.
Неуспешен преврат
От юли 2016 г. започнаха да се развиват дълбоки напрежения в отношенията на Турция с няколко страни от ЕС, особено Германия, след неуспешния опит за преврат, чиито последствия бяха масови репресии от страна на Ердоган.
Върховни представители на ЕС излязоха с противоречиви изявления за статута на членство в Турция.
„Партньорство" vs "пълноправно членство"
В началото на 2018 г. френският президент Еманюел Макрон предложи Турция да се откаже от амбицията си да се присъедини към ЕС и да се отиде на вариант за по-свободно "партньорство".
След срещата си с Макрон Ердоган каза, че повече от петте десетилетия чакане от страна на Турция да се присъедини към ЕС е "сериозно изтощително" за турския народ.
По-късно в интервю за италианския вестник "Стампа" той казва, че Турция отхвърля такива предложения. "Искаме пълноправно членство. Другите опции не са задоволителни".
ЕС втвърдява тона
С откровен и ясен тон 28-те държави-членки на ЕС на 22 март категорично осъдиха "незаконните действия" на Турция спрямо Гърция и Кипър.
Реакцията от Брюксел дойде след ареста в Турция на двама гръцки войници и обещанието на Анкара да предотврати проучванията за нефт и газ на международно признатото кипърско гръцко правителство.
Изявлението, последвано от осъдителните коментари на Турция по отношение на тази позиция като "неприемлива" ще тежи над срещата на върха в понеделник в българския курорт Варна, насочена към подобряване на обтегнатите връзки.
Източник: БГНЕС
Коментари