България и дупките, Швейцария и дупките

Премиерът Борисов отново тръгна на битка срещу дупките по пътищата. Прави го вече 17 години, но дупките са си все същите. Защо ли? Материал на Ясен Бояджиев за "Дойче Веле България".

Както всяка година по това време, зейналите наново стари дупки по пътищата пак се превърнаха в медийна тема номер едно. Заслугата за това е не само на климатичните условия, на самите дупки (спуканите гуми, изкривените джанти...) и на медийните предпочитания, но и на министър-председателя.

Дупка-полицай, дупка-полицай

Както бяхме уведомени от пресцентъра му, премиерът е свикал министрите на „извънредно оперативно заседание“ и е разпоредил: "Отворят ли се такива дупки, започвате от кмета. Администрацията на АПИ - слагате им светлоотразяващите жилетки. Полицията - ако трябва, една част от нея поема контрола на пътищата и стоят до дупките, докато не се запълнят. Това не може да продължава! Хората чупят коли, пукат гуми, а и това си е реална опасност за живота. И после им обяснявате, че в общи линии още година ще е така, докато влезе тол системата. Пътищата като километри са ни много, парите за поддръжка са малко. (...) Убеден съм, че имаме и сили, и мощности, стига да има воля и желание. Не само да регистрираме хорското нещастие. (...) Двеста хиляди души администрация имаме! Ако трябва, всички ги изкарвате навън и докато не се поправи - стоят, алармират!".

Пред мнозина номерът винаги минава - харесва им тази демонстрация на държавническа загриженост и отзивчивост към нещастието на хората. Пък и, казват те, „поне веднъж ще има някаква полза от мильовците“.

Празни приказки

Други обаче помнят по-добре и веднага се сетиха, че още в зората на държавническата си кариера през 2001 година Борисов почти дословно лансира същата идея. А после я повтори многократно и я превърна в един от основните лайтмотиви (заедно с „ловенето на снежинките“) на зимните си театрални сезони. И въпреки това от тогава досега, вече 17 години, дупките са си все същите, а България прилича (според сполучливото сравнение на един интернет потребител) на offroad полигон за изпитание на автомобили. И дори и всички полицаи, барабар с цялата администрация, да излязат на пътя, пак няма да стигнат (друга читателка бе пресметнала: „Моля на улица „Гена Димитрова“ в Драгалевци да пратят 42-ма полицаи…").

Тъй че идеята на премиера няма да реши въпроса с дупките, а цялата му пледоария не е нищо повече от празни приказки за отклоняване на вниманието от истинските проблеми и собствената отговорност. Ако например администрацията е толкова раздута, че си няма друга работа, освен да виси по пътищата (както се разбира от думите му), именно в неговите правомощия и задължения е да я съкрати и да спести излишни разходи на данъкоплатците - включително за поддържане на пътищата. Ако пък проблемът е в прословутата тол система, за която слушаме вече толкова години, да я беше въвел - пак е негова работа. Но проблемът е не само и не толкова в парите.

Защо в Швейцария няма дупки

Когато прочетох казаното от премиера, първото, което изплува в съзнанието ми, бе споменът за едно общо събрание в малка община край Берн, на което присъствах преди две-три години. Повечето швейцарски общини нямат свой местен парламент и важните решения се взимат именно на такива събрания, в които може да участва всеки. Най-потресаващото, което видях тогава, бе как гражданите сами гласуваха за повишаване на данъците си, за да „вържат“ общинския бюджет за четири години напред. После с гласуване събранието разреши през следващите четири години да бъдат взети до 500 хиляди франка кредити за ремонт на общински пътища и улици. Занимавам ви с това не за да подчертая банално ясния факт, че там, за разлика от тук, дупки по пътищата няма. Въпросът е защо няма - при положение, че климатичните условия са сходни, километрите също са им много, а и парите не падат от небето. Фундаменталната причина за това (както и въобще за швейцарското благоденствие) е в развилите се през времето особености на швейцарската демокрация, основаваща се на децентрализация и самоуправление, на ясно разделение и разпределение на властите и отговорностите, на компетентни и отговорни пред гражданите институции, контролирани от просветени и отговорни за собствения си живот граждани. Но това е друга тема. Сега за пътищата. Общото събрание на въпросната швейцарска община одобри взимането на кредити не спонтанно и импровизирано, а въз основа на подробен доклад (предварително разпратен до всеки жител) с финансови разчети и с план на ремонтите по години. Имаше и богат снимков материал на "дупки" в асфалта, които по българските стандарти изглеждаха по-скоро като почти незабележими цепнатини и пукнатини. Обяснено бе обаче (подробно, с конкретни числа), че не бива да се чака да се отворят истински дупки, защото тогава разходите ще бъдат около 15 пъти по-високи.

Как се прави тук

Някои, естествено, ще се възмутят от сравнението с Швейцария и ще кажат: на тях им е лесно, те са богати, ние сме бедни. Ако не се сравняваме обаче, никога няма да помръднем от дупката, в която се намираме. А и както стана дума, въпросът е не само и не толкова в парите, колкото в това как и за какво се харчат. В Швейцария парите се харчат с ясна сметка и ясни отговорности, при пълна прозрачност на решенията, строга отчетност и стриктен граждански контрол.

Тук също човек остава с впечатлението, че всичко е точно пресметнато, само че целта е друга. Дупките например се запълват точно тогава и точно толкова, че да зейнат пак. Точно когато трябва. Което гарантира постоянен абонамент на запълващите ги. Тук и ремонтите на старата, и строителството на нова инфраструктура се извършват така, че разпадът и преремонтирането да са гарантирани. Единственият спорен въпрос е дали се строи по-грозно или по-некачествено. Тук често ще чуете оплакването, че нямаме икономика, защото нямаме производство, а само услуги. Само че адресът на плача е сбъркан - навсякъде в модерната икономика на постиндустриалната епоха секторът на услугите е доминиращ. Разликата е, че тук доминира секторът на „личните услуги“ - „наши другари“ са абонирани за изяждане на публични средства с последващо преразпределение на тези средства по веригата.

И още веднъж, за трети път: въпросът не е само и не толкова в парите. Става дума и за здрав разум. В Швейцария на никой политик няма да му мине през ума да говори подобни празни приказки, защото не само ще стане за смях, но и ще му е за последно. Тук мнозина не само се хващат, но им и харесва. И си ги избират и преизбират. Докато е така, пари няма и да има.

А иначе да се говори за дупките по пътищата е много удобно - не само за поддържане на рейтинга и за печелене на избори. Папагалски медии започват да повтарят темата дни наред, защото е „популярна“ и се харчи (дори и този текст неволно върши същата услуга). Така храброто население неусетно преглъща далеч по-големи и по-горчиви хапки, за които не се говори, понеже „не са интересни“.