Коментар на Ноа Смит за Bloomberg.
Един от основните уроци в икономиката гласи, че монополите са лошо нещо. Когато на пазара има само една компания, тя може да увеличава цените на продуктите и услугите си в пъти над тяхната ефективна стойност. Това води до големи печалби на малък брой хора и намалява количеството на потребителите, които са в състояние да си купят съответната стока. Повечето пазари в света не са монополизирани, но ситуацията е същата при тези от тях, в които има малък брой компании, наричани в случая олигополи. Липсата на играчи задушва конкуренцията, увеличава печалбите, но влошава общата икономическа картина.
Ето защо съвсем естествено възниква въпросът дали причината за спада на икономическия ръст на САЩ под средното ниво е именно намаляването на конкуренцията. В една статия със заглавието „Много хубаво не е на хубаво“ (“Too much of a good thing”) икономист посочва, че високата печалба, рекордните нива на сливане и увеличаване на индустриалната концентрация са доказателство за свиването на конкуренцията.
Не съм сигурен, че САЩ е изолиран случай, при който печалбите остават изключително високи дори след облагането им с данъци. И все пак стойността на приходите преди облагането им е добър измерител на пазарната мощ.
Дейностите по сливане и придобиване на едни компании от други също са необичайно високи. Миналата година беше рекордна в това отношение, а броят и общата стойност на сделките по сливане са стабилни от началото на века.
А какво се случва с големите банки? Американските мегабанки може и да са твърде големи, за да фалират в момента, но секторът все още не е толкова концентриран, колкото е в Канада, Германия и Япония.
Въздушният транспорт, от друга страна, е типичен пример за силно концентрирана индустрия в Америка. Но това може би е необходимо условие за оцеляване на самата индустрия. Границата между печалбата и загубата в този бранш е толкова тънка, че „Фалит на поредна авиолиния“ е било обичайно заглавие в американската преса през изминалите няколко десетилетия. Скорошната консолидация в сферата на авиотранспорта ще послужи единствено за повишаване на печалбите до нормални и стабилни нива.
Дали федералното антитръстово законодателство е станало по-небрежно? Не и според адвокатската кантора Gibsson& Dan, която съобщава, че броят на глобените за нелоялни конкурентни практики се увеличава през последното десетилетие. Доказателствата за нарастващата враждебност на САЩ спрямо олигополите са противоречиви.
Лари Съмърс провокира към интересни размисли с изказването си, в което противопоставя неотдавнашното повишаване на печалбите с намаляването на корпоративните инвестиции.
Съмърс излага и тезата си, че съвременните технологии увеличават възможностите на компаниите да се превърнат в монополисти, създавайки стабилна мрежа от контакти, чрез която да разширят териториите си на влияние. Друг фактор за подсилване на индустриалната концентрация е глобализацията, която води до по-голям брой компании в световен мащаб, но по-малко в рамките на всяка страна.
Има и някои научни обяснения за това как иновациите във финансовия сектор намаляват конкуренцията повече, отколкото би могла всяка индустриална концентрация. Учени от Университета в Мичиган скоро установяват, че когато взаимни фондове притежават дялове от множество различни компании в една индустрия, това води до спад в нивата на конкуренция в съответната индустрия. Пасивното инвестиране е довело до подобен вид разпределение на собствеността. Тези нови методи помагат на инвеститорите да диверсифицират своя риск, но това се случва за сметка на здравословното развитие на конкуренцията.
Трябва да държим под око нивата на конкуренция.
По-важното е, че проблемът с конкуренцията изисква сериозна промяна в мисленето по отношение на ролите на правителството и частния сектор. Доктрината на свободният пазар учи поколения американци, че частният сектор работи най-добре, ако бъде оставен на саморегулация, а монополистите са лошите в цялата картинка. Ако конкуренцията варира, докато технологиите, глобализацията и финансите оказват влияние върху нея, то тогава намесата на правителството също ще се променя. Тя може да се изразява във фина настройка на индустриалните структури, прилагане на по-строги антитръстови мерки и др., което всъщност означава, че държавата ще се намесва, когато природните сили намаляват конкуренцията и ще се отдръпва, когато тя се повишава сама.
Коментари