Коментар на Тейлър Коуен за Bloomberg.
Една от рядко споменаваните истини за икономиката е фактът, че ръстът трудно може да се появи в следствие на чудеса. Въпреки че подобни твърдения са много работещи за пресата, те са изключително надценявани.
Повечето от най-богатите и най-добре управлявани страни в света не са достигнали високите нива на своето развитие в изблик на моментален растеж. Дания, чийто доход на глава от населението е около 52 хил. долара и често се класира като страната с най-щастливо население в света, никога не е преживявала процес, който би могъл да бъде определен като икономическо чудо. Ако потърсите тази фраза в Google, основният материал по темата, който ще откриете, ще бъде изследване, свързано с понижаване нивото на безработицата в страната през 1990 г.
Целият процес на постигане на ръст и рекордни икономически нива в Дания е много скучен. От 1900 до 1916 година увеличението на доходите на глава от населението е с 1.9% и ако бяхте прогнозирали, че този ръст ще се запази в идните 100 години, щяхте да сте само с 200 долара далеч от истината. Датската икономика следва тенденция на положителен икономически ръст в 84% от времето и не е преживявала дълбоки рецесии, сочат последните проучвания на Ланд Притчет и Лорънс Съмърс.
Да помислим за САЩ, чийто доход на глава от населението надминава този на Латинска Америка през XIX век. Темповете на растеж на Щатите през този период не надвишават 2%, а през 1860 г. са дори по-ниски. Днес тези цифри трудно биха впечатлили някого на фона на съвременното развитие на Индия и Китай. Голямото предимство на САЩ е, че успява да избегне сериозни катастрофи за дълги периоди от време, с изключение на Гражданската война, и заема челни позиции със стабилен икономически напредък.
Стагнацията в Латинска Америка през XIX в. оставя големи региони в страната с недоразвита инфраструктура, слабо развита образователна система и нефункционална местна политика. Всичко това прави опитите за бързо догонване и икономическо стабилизиране през XX век много трудни.
Бавният растеж не означава, че САЩ и Дания са били провал през XIX век. За икономики, които се намират на или в близост до технологични граници, е трудно да подобрят стандартите в кратки срокове, защото създаването отнема повече време, отколкото просто да се заемат наготово технологии, приложени в други страни. Подобен род взимане на заем на „ноу-хау“, заедно с подобряване на износа и бързите инвестиции в образование и инфраструктура, са нещата, които впоследствие позволяват на азиатските тигри – Япония, Южна Корея, Тайван, Хонконг, Сингапур и Китай, да достигнат от 8 до 10 на сто ръст за година.
Ако сте инвеститор, опитът на Дания с нейния „недраматичен“ развой би могъл да ви послужи като подсказка за бъдещето на развиващите се икономики. Източноазиатският модел на развитие, с всички чудеса в него, е история. Днес алтернативите са бавен и стабилен ръст. Някои страни се опитват да усвоят модела на азиатските тигри, но не постигат резултатите, които очакват. Търговията, която надвишава нивата на очаквания растеж през 20-ти век, днес изглежда е в застой, а множество експортни отрасли не успяват да създадат толкова работни места, колкото са прогнозирали, въпреки че се автоматизират.
С други думи, светът, който познаваме днес, може би прилича на този от XIX век повече, отколкото последните няколко десетилетия. Това може да означава наличие на сравнително ниски нива на ръст, отосителна стабилност, усвояване на някои нестандартни решения и отделено време за подобряване качеството на работата на институциите. Спорно е кога американската демокрация е работила по-добре - в началото на XX век или по време на президентството на Андрю Джаксън.
Още нещо изумително за XIX век е, че някои страни като Китай и Индия не са в най-изгодната икономическа ситуация. Всъщност по онова време техните икономики се свиват за продължителен период от време. Те прилагат някои грешни политики и са под влиянието на колониално и имперско потисничество на други държави. Външните управници се интересували от контрола на ресурсите, а не от благосъстоянието на гражданите.
Алтернативите за развитие пред следващото поколение икономика са или да се поучи от събитията през XIX век и да заложи на бавния и сигурен растеж, или да се възползва от възможностите за светкавичен ръст, които в крайна сметка може да я поведат в обратна на желаната посока.
Коментари