Коментар на Майкъл Шуман, публикуван в Bloomberg.
Доналд Тръмп може и никога да няма възможността да приложи на практика своите националистически идеи относно развитието на американската икономика, но едно е сигурно – те ще надживеят неговата предизборна кампания. Много служители повярваха, че свободната търговия убива работните места и че това може да се избегне, ако всичко се произвежда на родна територия, вместо в Китай или Мексико.
До известна степен фабриките вече се придвижват обратно у дома, като тенденцията за изнасяне на производството на американските стоки от Китай в САЩ набира сериозна скорост. Привидно концепцията „произведено в Америка“ засега звучи разумно и логично, защото това означава повече работни места за американците и по-малък търговски дефицит.
Проблемът е, че ние вече имаме реален пример как би изглеждала една такава Америка – тя ще се превърне в Индия.
Само че не визирам днешна Индия, която е една от най-бързо развиващите се икономики в световен мащаб. Аз говоря за Индия, която видях при първото ми пътуване там през 1991 г., точно след като страната беше преживяла дългогодишното социалистическо планиране. Нивата на технологичния прогрес и потребителския избор бяха ужасяващи. По улиците все още се движеха седани от 1950-та. Хората трябваше да чакат с месеци, за да си купят по-скъпи стоки като мотоциклети или електроуреди. И индийците си оставаха един от най-бедните народи в света.
Сред основните проблемите на Индия, подобно на много други развиващи се икономики, бе дълбоката подозрителност към търговията. Повлияни от своята анти-колониална политика, между 1950 г. и 1960 г. индийските лидерите били твърдо убедени, че глобалната икономика, ръководена от техните доскорошни европейски господари, е създадена така, че да доминира и издевателства над по-бедните нации. Те смятали, че единственият начин да развият индустрията си и да намалят нивата на бедност в страната е като се откъснат от всички международни мрежи за търговски обмен. Ето защо ограничават вноса, давайки възможност на родното производство да се разгърне и разрасне.
Тази политика се оказала неуспешна. Производителите нямали никакъв стимул да предлагат по-добри стоки, а потребителите нямали никакъв избор. Освен това индийските фирми изцяло се изолирали от технологичните промени, които критично променяли индустриите навсякъде другаде по света. Нараяна Мурти, основател на гиганта за ИТ услуги Infosys, разказва, че му отнело толкова много време да получи разрешение от регулаторните органи да внася компютри в страната през 80-те години на миналия век, че когато най-накрая му позволили компютрите му вече не били актуални модели.
С неконкурентното си производство Индия не беше в състояние да изнася и да се възползва от търсенето в САЩ например. Нещо, което правеха Китай и Южна Корея по това време, за да стимулират развитието на икономиката и да увеличат доходите си. Индия и днес все още не може да достигне нивата на износ на своите източноазиатски съседки. Това е една от основните причини, поради които БВП на страната на глава от населението е 1/5 от този на Китай.
Очевидно е, че икономиката на САЩ е много по-напреднала от тази на Индия през 1950 г. и освен това политиците на Ню Делхи усложниха положението, като обвързаха всички частни предприятия с множество безумни регулации.
Но политиката на Тръмп и неговите поддръжници, които ще трябва да изпълнят икономическите си обещания като тези да скъсат всички търговски пактове, да наложат високи тарифи за внос и наказателни данъци за компании, които имат офшорно производство, подобно на политиката за ограничаване на вноса на Индия, ще има същите резултатите за икономиката на Щатите. Вносните стоки ще станат прекалено скъпи, ще бъде органичен изборът на потребителите, а местните компании ще загубят стимул да инвестират в иновации за подобряване на качеството на продукцията си, което ще ги направи по-малко конкурентни на световните пазари.
Трудно е да повярваме, че това ще доведе до увеличаване на работните места или повишаване на доходите. Невъзможността да изнасят ще принуди фабриките да наемат по-малко работници, за да могат да се справят с пониженото търсене, съответно по-малките печалби. Или ще им се наложи да инвестират повече в автоматизация, която да намали разходи за производство, но ще лиши множество американци от работата им, която ще бъде извършвана от роботи. Най-лошото е, че търговските партньори на САЩ почти със сигурност ще предприемат ответни мерки, които допълнително ще окажат негативно влияние върху работната сила в страната.
В крайна сметка, подобна политика ще изолира американската индустрия от световните тенденции, които задвижват икономическия прогрес. Американските компании са се доказали като адаптивни и умели в глобализацията и капитализацията, с цел повишаване на ефективността и печалбите си и запазване на най-ценните аспекти на бизнеса си у дома. Ограничаването на достъпа им до световните пазари единствено ще понижи конкурентността им и ще ги принуди да инвестират все повече навън, което ще доведе до създаване на повече работни места извън страната.
Валутната криза в Индия през 1991 г. принуди страната да дерегулира политиката си за търговия. Сега потребителите там могат да си купят всичко, което искат, индийските компании си върнаха конкурентоспособността, а населението е значително по-богато. Ето това е икономическия модел, към който трябва да се стреми САЩ.
Коментари