Коментар на Марк Гилберт, публикуван в Bloomberg.
По време на референдума за излизане от Европейския съюз (ЕС), който се проведе във Великобритания през юни, 61% от гражданите на Съндърланд са гласували за напускане. В резултат на това 67 000 работни места в завода на Nissan в момента са застрашени, поради факта, че японците се колебаят дали да създават своя нов модел на Qashqai на североизток или в (скоро независимата) Англия. Това поставя въпроса дали местните биха гласували различно на реферндума, ако имаха втори шанс да го направят.
Защо Великобритания гласува да напусне ЕС?
Икономическите последици от живота извън ЕС започват да потъват. И докато според официалните данни за състоянието на икономиката след плебисцита са двузначни, повечето англичани започват да се изнервят, което допълнително се подсилва от доминиращите заглавия за „твърд“ Brexit в публичното пространство.
Анкета, проведена от Ipsos MORI по-рано този месец, показва, че почти половината от избирателите смятат, че нещата ще се влошат след Brexit. Цифрите значително се различават от тези преди референдума, когато това мнение са споделяли по-малко от една трета от английските поданици.
Освен това, почти половината от участниците в проучването мислят, че 17% спад на британската лира спрямо американския долар след референдума е много лошо за икономическото развитие на Острова, въпреки прогнозите за увеличаването на износа.
Понижението на паунда
Стойността на британския паунд се понижи спрямо другите валути. Това най-вероятно означава, че вносът на стоки от други страни към Обединеното кралство ще поскъпне, а износът на английски стоки ще стане по-конкурентен. В анкетата Ipsos питат своите респонденти: „В крайна сметка според вас спадът на паунда нещо добро ли е или лошо за страната, или пък няма никакво значение?“. Като лошо го определят 47%, според 18% - това е добре за икономиката, а цели 30 на сто смятат, че промените в стойността на лирата нямат никакво отношение към състоянието на страната и икономиката. Останалите 5% са без мнение по въпроса.
Дори перспективата за по-ниски лихви по ипотечните кредити се отдалечава все повече. Цените на пазара на фючърсите сочат, че шансът Английската централна банка да намали лихвените проценти през декември е едва 12%, което е спад в прогнозите с 50%, направени месец след референдума. Вследствие на увеличаващия се спад на британската лира, безпокойството, че валутната слабост ще подсили инфлацията, бе заменено от спекулацията, че централната банка ще облекчи разходите по заемите.
Никак не е полезно за икономическото доверие, когато независимостта на централната банка е подложена на атаки и поставена под съмнение. Въпреки това през последните няколко седмици премиерът Тереза Мей и бившият външен министър Уилям Хейг непрекъснато критикуват Bank of England.
В статията си срещу „технократите“, публикувана в Times, Майкъл Гови, консервативен политик, който помогна за довеждане на кампанията за напускане на ЕС докрай, казва, че мнението и предразсъдъците на Марк Карни (управител на централната банка на Англия) са повлияни от кариерата му в Goldman Sachs и оказват въздействие върху пристрастията на останалите банкери.
Антагонизмът между британското правителство и неговите отритнати европейски партньори се покачва точно месец преди член 50, официалната процедура, която ще задейства преговорите по „развода“. Първата европейска среща на високо равнище на Тереза Мей като премиер се състоя миналата седмица и беше съпроводена от коментари от страна на колегите ѝ лидери, които смятат, че преговорите за Brexit ще бъдат всичко друго, но не и прости и гладки. И още един обрат, който е достоен за комедиен сценарии, е настояването от страна на преговарящите от ЕС дискусиите да бъдат водени на френски език, а не на английски.
Така че не бива да е изненада за никого, че значителна част от коментарите издават желание за резултати, които по някакъв начин запазват отношенията на Великобритания с останалата част от Европа непроменени.
Как може да се случи това?
Английските съдилища могат да наложат на Уестминстър да гласува за задействане на процедурата за напускане на ЕС, а политиците могат да игнорират демократичните подробности от референдума и също да гласуват за излизане. Мей може да назначи предсрочни избори, а кандидатите да организират кампания за промяна решението за Brexit, с което да отвлекат вниманието от изборите, и да я превърнат във втори референдум. И двете преговарящи страни могат да постигнат лични интереси в посока на свободната търговия, спестявайки си празните приказки около свободното движени на хора и имиграцията.
Много малка е възможността обаче някои от тези сценарии да се реализира. Това, което е по-вероятно да се случи, е да продължи сегашното състояние на неопределеност. Според Антъни Браун, ръководител на Британската банкова асоциация, финансовите лидери държат с треперещи ръце „бутона за преместване“, докато компаниите забавят или отменят инвестиции и разходни планове. Великобритания може и да стане по-силен играч в световната икономика, както твърди правителството, но в обозримото бъдеще британците могат да се сдобият с основателна причина за песимистични мисли относно жизнения си стандарт.
Коментари