Коментар на Бет Блеър, публикуван в BBC.
По данни на Световната здравна организация проблемът със затлъстяването се e увеличил почти двойно от 1980 г. насам. През 2014 г. над 1,9 млн. души по света са с наднормено тегло, а над 600 страдат от затлъстяване. Тези плашещи тенденции, освен всичко друго, създават и конфликт между изискванията и нуждите на авиолиниите и основните права на някои от пътниците.
Миналия месец италианският адвокат Джорджо Дестро осъди Emirates за възникнали неудобства по време на полета му от Кейп Таун до Дубай. Проблемът? Спътникът на Дестро бил с малко над нормалното тегло и заемал част от неговата седалка, което принудило адвоката да прекара 9-часовия полет на служебните седалки или прав.
Защитници на правата на пътниците обвиняват авиолиниите, че не са в състояние да посрещнат нуждите на хората с различно телосложение, а всички имат право да летят.
Много от авиокомпаниите откликнаха на нарастващата епидемия от затлъстяване и предприеха мерки, които не се нравят на всички техни „по-големи“ пътници. В много от случаите компаниите настояват пътниците с по-големи пространствени нужди да си резервират две места, за да си гарантират комфорт по време на пътуването.
Но в последно време се появиха нови мерки в тази насока. Авиолинията Samoa Air започна да таксува пътниците си на килограм. Освен за всичко друго – от екстра багаж до напитките по време на полет, тя начислява на по-тежките пътници допълнителни суми за маневри – по-известни като „такса мазнини“. На пръв поглед това звучи дискриминативно, но според други си е въпрос на проста математика. Колкото по-тежък е самолетът, толкова повече гориво му е необходимо, за да се движи и авиокомпаниите търсят начин да компенсират разходите.
Според Samoa Air в „такса мазнини“ няма нищо срамно, както и в резервирането на XL седалки (с 30-35 см по-широки от стандартните), които самолетите им предлагат за по-пълните пътници.
„При летенето всичко опира до теглото и хората често питат защо трябва да плащат за допълнителен багаж или „такса мазнини“, обяснява Крис Лангтън, изпълнителен директор на Samoa Air. Дилемата в случая е дали е справедливо пътник, който тежи 150 кг., да плаща за екстра багаж с тегло 50 кг, а друг, който тежи 300 кг – да не плаща нищо, въпреки очевидната разлика между двамата.
„Както ние казваме – един килограм си е един килограм и това не е проява на дискриминативно или друг вид лично отношение към пътника“, казва Лангтън.
От друга страна, Пеги Хоуел, зам.-председател на Националната асоциация за приобщаване на дебелите хора (National Association to Advance Fat Acceptance), твърди че затлъстяването е болест и някои от правата на хората, страдащи от нея, трябва да бъдат защитени от закона и обществото. За пример тя посочва Канадската агенция за транспорта, която през 2009 г. разглежда случай на пътник с увреждания, след което създава отделна тарифа за всички пътници с подобни проблеми, която включва и тези, страдащи от клинично затлъстяване.
Разходите за теглото
Това, което е напълно ясно в случая, е, че теглото на пътниците повишава разходите за горива, труд, поддържка на самолета и т.н., което съответно означава повече разходи за компанията.
„Ако теглото е с 50 кг повече от предвиденото, това увеличава разхода на гориво с 3 до 5 долара при стандартен полет с Боинг 737“, обяснява Лука Янсен от Международния център за въздушен транспорт. Той посочва още, че понякога неравномерното разпределение на тежестта в самолетите може да бъде и много опасно, особено при по-малките машини.
Планове за разположение на седалките
Работи се по различни идеи за справяне с проблемите в тази насока – неудобствата, както на самите пътници, така и на авиолиниите, които се опитват да осигурят комфорт, но и безопасност на своите клиенти. През 2015 г. немската ИТ инженерна компания SII Deutscheland’s SANTO Seat печели награда в категория „Хардуер за пътнически комфорт“ за това, че седалките, които проектира, са един път и половина стандартния размер на всички други самолетни седалки, и идеята да настаняват всички пасажери с малки деца и наднормено тегло в задната част на салона, където тялото на самолета се свива. Така се осигуряват комфорт и безопасност едновременно.
Друга възможност е пренареждането на пътническите места, както правят Sven Taubert Florian Schmidt Airbus. Те премахват индивидуалните места и поставят на тяхно място пейки, на които спокойно могат да се настанят удобно както хора с наднормено тегло, така и цели семейства с деца. Идеята все още не е патентована.
Засега обаче си остава в сила едно от най-простите решения. Хората с нужда от повече пространство трябва да си търсят и резервират по-просторните седалки, които самолетът предлага.
"Много хора не знаят, че всички места в самолета са с различни размери, в зависимост от разположението им спрямо кабината. Например първите и последните пет реда са много тесни, докато в средата на салона са най-просторните седалки“, казва Кърт Деофлейн, ветеран авиомеханик.
Коментари