Коментар на Bloomberg
С решението си да свика извънредни избори през юни, Тереза Мей се превърна във втория последователен министър-председател на Великобритания, който си играе на хазарт с Brexit. Нейните действия обаче може и да не бъдат толкова катастрофални, колкото тези на Дейвид Камерън... стига да проведе правилната кампания.
Мей има причина да се допитва до гласоподавателите за собствения си мандат. Тя наследи Камерън, който бе принуден да напусне след вота за Brexit. Преди това консервативното правителство, включително Мей, подкрепяне оставане в ЕС. След референдума обаче задачата му бе да договори най-добрите възможни условия на раздялата. Самата Мей можеше да си спести доста политически главоболия, ако не бе обещала, че избори няма да има.
Тя обаче няма право да изключва опозицията от подготвянето на британската стратегия за Brexit. По думите ѝ страната се обединява, но не и Уестминстър. Критиците ѝ в парламента затрудняват задачата ѝ, а целта на тези избори е да им затвори устите.
Държавата всъщност остава разделена по темата Brexit. А проблемът с мнението на опозицията не е, че го има, а че е прекалено пропито с яд, за да е полезно.
Brexit ще се случи. Последиците още са много неясни и ще зависят от изискванията, които Великобритания ще отправи. Тези изсквания, сред които са ограничения на имиграцията и юрисдикцията на Европейския съд, не могат просто да бъдат изтикани от политическия дневен ред. И след изборите няма да бъдат. Мей греши, ако си мисли, че ще стане.
Най-добрият вариант ще бъдат избори, по време на които плановете за Brexit станат по-ясни. Ако тактиката на Мей е правилна, подкрепа за тези планове ще ѝ помогне да се справи по-уверено с ЕС. Освен това, вотът може да тласне аргументите на критиците ѝ в по-продуктивна посока.
Изборите ще послужат добре, ако направят Великобритания по-прагматична и по-малко разделена. Но както разбра Камерън, гласуването невинаги води до консенсус и невинаги протича според плановете.
Коментари