Чистата енергия няма да ни спаси

Коментар на Джейсън Хикъл, публикуван в The Guardian.

По-рано тази година световните медии обявиха, че резултатите от оценката на глобалното затопляне през февруари са задминали всички предходни рекорди с шокиращите си стойности. Резултатите за март са били почти идентични, а през юни станахме свидетели на наводненията в Париж и Лондон, при които улиците и на двете европейски столици буквално се превърнаха в реки.

С такива категорични доказателства за проблем, вече малцина смеят да отрекат глобалното затопляне като реално случващо се около нас. Изводът е само един – изкопаемите горива ни убиват и трябва много бързо да се преориентираме към екологични източници на енергия.

Нарастващата осведоменост относно опасностите, които крие използването на изкопаеми горива, е ключов фактор за промяна в съзнанието на хората. Но не мога да спра да се питам, дали не сме малко закъснели. Науката е категорична – чистата енергия няма да ни спаси от климатичните промени.

Нека за момент си представим, че можем да се откажем от изкопаемите горива и да преминем изцяло към производство на 100% чиста енергия. Няма съмнение, че това е важна стъпка към по-доброто бъдеще на човечеството и планетата, но дори и този сценарий, който е възможно най-оптимистичният, няма да ни спаси от климатична катастрофа.

Защо? Горенето на изкопаеми горива причинява 70% от всички антропогенни емисии на парниковия ефект. Други обаче са причините за появата на останалите 30 процента. Обезлесяването е една от основните такива, както и индустриалното земеделие, и промишленото животновъдство, което произвежда 90 тона метан годишно и е най-големият генератор на антропогенен азотен оксид в света. Тези два газа са значително по-сериозен проблем за глобалното затопляне, отколкото въглеродния диоксид (CO2). Масовото животновъдство само допринася за парниковия ефект повече отколкото цялото количество CO2, което отделят всички автомобили, кораби, самолети и влакове по света взети заедно.

Производството на цимент, стомана и пластмасови форми е друг основен източник на сериозно количество парникови газове във въздуха. То изхвърля 16% от цялото количество на метана в атмосферата в световен мащаб.

Когато говорим за промените в климата обаче не става дума само за вида на енергията и начините ѝ на добиване, но и за целите, за които я използваме след това. Какво ще правим със 100% чиста енергия, ако имаме такава? Отговорът е, че ще вършим абсолютно същото, каквото и сега: ще изсичаме горите, ще създаваме ферми за производство на месо, ще разширяваме промишленото земеделие, ще произвеждаме още повече цимент и всички тези дейности ще продължат да отделят същите смъртоносни количества вредни емисии в атмосферата. А ние ще го правим по простата причина, че икономическото устройство на света ни го изисква от нас, и е немислимо да преустановим някоя от тези дейности.

Помислете за проблема от тази гледна точка. Тези 30% парникови газове, които нямат връзка с употребата на изкопаеми горива, не са статична цифра. Те се увеличават с всяка следваща година. Учените предвиждат, че тропическите гори ще бъдат напълно унищожени до 2050 г., което ще освободи 200 милиарда тона въглероден диоксид в атмосферата. Емисиите от циментовата промишленост нарастват с повече от 9% годишно. Депата за смет се увеличават с неизмерима скорост ежедневно, което по прогнози на експерти означава, че до 2100 година хората ще произвеждат 11 млн. тона твърди отпадъци на ден. Това е три пъти повече от количеството им сега. Използването на чиста енергия няма да промени, нито ще забави някое от тези неща.

В опитите си за борба с климатичните промени допускаме една фундаментална грешка. Фокусираме се само върху проблема с изкопаемите горива, когато трябва да се съсредоточим много по-дълбоко – върху логиката на нашата икономическата система. В крайна сметка ние използваме горивата основно, за да подхранваме растежа на брутния вътрешен продукт (БВП).

Истинският проблем се корени във факта, че икономическата ни система изисква непрекъснато повишаване на добива, производството и консумацията. Нашите управници постоянно ни повтарят, че трябва да се стремим да запазим ръста на световната икономика около 3% годишно, което е желаният минимум, необходим на големите корпорации да продължат да правят съвкупни печалби. По прости сметки това означава, че на всеки 20 години трябва да удвояваме размерите на глобалната икономика, което се равнява на двойно повече коли, двойно повече риболов, двойно повече минен добив, двойно повече iPad-ове в света и т.н.. След това да ги удвоим след още 20 години и така до безкрай.

По-оптимистичните анализи сочат, че технологичните иновации ще ни помогнат да разграничим икономическия растеж от материалната производителност. Но за съжаление няма доказателства, че това ще се случи. Добивът на ресурси и потреблението са се покачили с 94% от 1980 година насам и продължават да се увеличават.

Чистата енергия, колкото и важна да е употребата ѝ, няма да ни спаси от този предстоящ кошмар. Но преосмислянето на нашата икономическа мощ може и да го стори. Повишаването на БВП е пропагандирано като единствен начин за подобряването на живота ни. Но вече има солидни доказателства, че това не ни прави по-щастливи, не намалява бедността по света и освен това неговите странични ефекти са причина за множество социални проблеми: преумора, дългове, неравенство, както и измененията на климата на планетата. Трябва да се откажем от целта да увеличаваме брутния вътрешен продукт и това трябва да бъде включено като неразделна част от споразумението за климата, което предстои да бъде подписано в Мароко тази година.

Време е да съсредоточим творческите си сили в противодействие на глобалната икономика, която увеличава благосъстоянието на хората, докато активно намалява екологичния им отпечатък. Това не е невъзможна задача. Редица страни вече демонстрират резултати за постигнато високо нива на развитие с намаляване на потреблението.

Фокусът върху изкопаемите горива ни дава утеха, че можем да продължаваме да поддържаме статуквото дотогава, докато не преминем към източници на чиста енергия, но това е едно много опасно опростено заключение. Ако искаме да предотвратим наближаващата криза, трябва да признаем истинската причина за нейната поява.