Коментар на Мегън Макардъл за Bloomberg.
Обмен на биткойни в Хонконг беше ударен от хакери, които откраднаха 72 милиона от криптовалутата. Или поне толкова беше стойността им преди новината да се появи в медиите, което доведе до срив в пазара на виртуалната валута. Този развой на нещата беше съвсем логичен, защото кражбата показа колко уязвим е пазарът на криптовалута като цяло.
При удара в Хонконг хакерите не са разбили софтуера на биткойните, а този на самия обмен. Но това явно няма толкова голямо значение, защото кражбата показва, че като цяло е икономически изгодно да се краде виртуална валута. Появата на битокойна може да доведе до революционни промени във финансовия сектор, но в едно отношения си остава ретро – върна старата слава на банковите обири.
Ако попитате Уили Сътън (един от най-известните американски банкови обирджии) защо е обирал банки, той най-верояно ще ви отговори: „Защото там са парите“. Този отговор може и да е имал смисъл в началото на XX-ти век, но в наши дни ограбването на банка е един от най-неизгодните начини да се сдобиете с пари.
Да оставим настрана трудностите около самото извършване на обира и да речем, че успеете да задигнете парите. Какво ще правите след това с куфарите, пълни с пари в брой? Ако плащането с кеш не е правело впечатление на никого през 1900 г., бъдете сигурни, че ако днес отидете да си купите автомобил с един чувал пари на рамо, всички ще се досетят за произхода им. И ако случайно полицията попита учтиво, собственикът на автокъщата няма да се поколебае да ѝ даде данните ви.
Ако решите да депозирате откраднатите пари в друга банка, това пак не е много сигурно решение, защото депозирането на големи суми ще привлече вниманието на данъчните.
Но да се върнем обратно в реалността за момент. Повечето хора, които планират банкови обири, рядко стигат до фазата, в която трябва да се справят с проблемите, които идват с успеха. Банките са се постарали да направят обирите много нерентабилни – въоръжена охрана, невидими аларми, банкноти с маркирани серийни номера, взривяващи се пакети с боя са само част от съвременните мерки за опазване на парите и ценностите, които са поверени на банковите институции.
След всичко казано дотук може би си мислите, че най-добре би било банките да се обират дигитално, избягвайки всякакви физически рискове и боядисаните в червено пари. Това изглежда лесно постижимо и наистина страхотно във филмите, но в реалния свят системата на банковите плащания е много сложна и винаги обвързана с множество кръстосани проверки, които да гарантират, че виртуалните пари са само на едно единствено място в дадения момент. Тези проверки са свързани с проблем, наречен „двойни разходи“, с който банките скоро се справиха посредством проверки и верифициране къде точно се изпращат парите и на кого. Обменът на биткойни също решава този проблем чрез своя блокчейн (Blockchain) - децентрализирана база данни за транзакциите по света.
Начинът, по който банките проверяват сделките, показва съвсем точно кой е изпратил и получил парите и данните за това се пазят дълго време. Ето защо много лесно при съмнение за измама информацията за крадците може да бъде намерена. Но системата на работа на биткойните е все още на етап „Див Запад“. Банките са вложили много усилия за предотвратяване на кражби и ако виртуалната валута иска да остане актуална за по-дълъг период от време, трябва да синхронизира мерките си за сигурност с техните. Основната причина хората да предпочитат да работят с кредитни карти и чекове е, че чрез тях парите им са по-защитени, отколкото ако боравят с кеш. Колкото по-неподатлива на злоупотреби е криптовалутата, толкова повече потребители ще се ориентират към използването ѝ.
Със сигурно бихме могли да си представим, че някои от мерките за защита на парите в кеш могат да бъдат приложени и за опазване на виртуалните валути.
Въпросът е дали клиентите ще приемат подобни механизми за защита. В крайна сметка битойн потребителите са хора, които харесват идеята да живеят в монетарна система от типа „Див Запад“. Всеки опит да се въведат предпазни мерки срещу кражби може да бъде посрещнат с ожесточени протести. Но истината е, че без нови начини за борба с кражбите, обменът на виртуална валута ще остане уязвим и хората няма да са склонни да поверят съкровището си, ако има риск то да изчезне за секунди някъде в дебрите на онлайн пространството.
Коментари