Коментар на Бари Ритхолц за Bloomberg.
Почти всеки финансов любител е наясно с проблемите, които имат хедж фондовете в последно време. С над 3 млрд. долара като актив, те се оплакват от високи такси и слаби резултати, а големите институции, които доскоро влагаха крупни суми в тях, започват да дават на заден ход и се преориентират към дарения и пенсионни фондове. Обратното изкупуване на акции възлиза на 20,7 млрд. долара за периода май-юли 2016 г., а общата сума на изтеглените от хедж фондове инвестиции е близо 5,7 млрд. за последния месец.
Според Стив Ейсман следващият голям риск в сферата на хедж фондовете са таксите. Те карат много инвеститори да се отдръпнат и затова много мениджъри на фондове започнаха да ги намаляват с по около 10 процента.
Въпреки че напоследък фокусът е върху правилото „2 и 20“, това не обхваща всички разходи за инвестиции в хедж фондовете. По-малко внимание се отделя на третата част на това уравнение – оперативните такси, които включват разходи за пътувания, развлечение и др., което може да доведе до злоупотреби с тях.
На кратко хедж фондовете, заедно с частния и рисковия капитал, са частни партньорства между управителя на фонда и инвеститор – и двамата с ограничени отговорности. Таксата за управление, която е 2%, се плаща на управителя на фонда, а останалите разходи се разпределят пропорционално между партньорите с ограничени отговорности.
Някои от тези такси са доста очевидни – одити, комисионни, попечителства, брокерски услуги и др., въпреки това начисляванията на инвеститорите са по-субективни.
Несъществените и неоправдани разходи, които биха могли да бъдат спестени, като например полет в първа класа, забавления и консултантски услуги, привличат вниманието на Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC).
Един адвокат, който специализира в хедж фондовете, веднъж ми каза, че езикът в документацията им е шаблонен и дава много свобода на действията им относно разходи и такси.
Подобни случаи се срещат по-рядко днес, за разлика от преди. Хедж фондовете започват да овладяват тези разходи, особено по-големите фондове, които задължително се регистрират в Комисията по ценните книжа и фондовите борси. В наши дни повече притеснения са свързани с прилагането на правилата за защита на потребителите, приети със закона Дод-Франк от 2010 г. и то от страна на по-малки фондове, които могат да избегнат регулациите на SEC.
Пазарните сили и слабите резултати са довели до отпадането на някои от най-видимите разходи на частните инвестиционни дружества. Оказва се, че въздействието на пазара, заедно с контрола на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, оказват влияние и върху не толкова видимата част на разходите. Това е пореден знак, че индустрията на хедж фондовете става все по-малко възнаграждаваща и със сигурност не толкова забавна, колкото е била преди.
Коментари