Коментар на Кристофър Болдинг за Bloomberg
Скорошното изказване на основния регулатор на ценни книжа в Китай, че планира да извади от списъците си Dandong Xintai Electric (китайски производител на електрическо оборудване) заради фалшифициране на първични публични документи, не предизвика голям отзвук в пресата. От друга страна, даде поле за размисъл за налагането на много сериозни промени в сферата.
Xintai е една от малкото компании, които някога са били премахвани от списъците на стоковата борса в страната за подобно нарушение. Тази случка постави пред регулаторите сериозния въпрос за това какво всъщност се случва с капиталовите пазари в Китай.
До голяма степен тези пазари са много повърхностни. Правителството има голяма намеса при регулирането на цените в тях. Инвестициите в облигации са насочени предимно към предприятия, които са държавна собственост, а за пазар на деривати изобщо не може да се говори. Финансовите разкрития в сферата са често неправдоподобни, а подозрения за търговия с вътрешна информация и съмнения за корпоративно управление се ширят навсякъде в публичното пространство.
Всички тези неща са симптоми за всеобщ проблем, а регулаторните институции се фокусират не върху налагане на прозрачност и по-ефективни пазарни механизми, а върху определяне на цените на активите и възвръщаемост на разпределението.
В повечето страни по света при планиране на първично публично предлагане (IPO) регулаторите изискват от съответната компания точно разкриване на информацията, след което пазарите определят цените. В Китай работи точно обратния принцип – регулаторите оценяват състоянието на компанията, определят цените и чак след това се дава възможност на пазара да проучва доколко е достоверна публично обявената информация.
В резултат на този обърнат метод инвеститорите - и местните, и чуждестранните, губят своето доверие в китайските пазари. Чуждестранните инвестиции в Китай са намалели с 60% за последните няколко години. Дори MSCI Inc. няколкократно отказва да включи местни китайски акции в своите бенчмарк индекси.
Липсата на доверие оказва влияние върху всички области на пазарите в страната. Водещи китайски търговски банки търгуват при съотношение 1:5 към собствения си капитал, което е много ниско в сравнение със средното от около 12 за търговските банки в други страни. Това е така, защото инвеститорите определят кредитните си портфейли като несигурни. Скоро създаденият обединен пазар между Шенцен (Shenzhen) и Хонконг дава достъп на чуждестранните инвеститори до най-бързо развиващите се китайски технологични компании, но те ще останат настрана, ако не си възвърнат вярата в китайските пазари като цяло.
Изключването на Xintai предполага, че регулаторните органи най-накрая правят нещо по-въпроса, но има какво още да се желае.
Най-важно е да се съсредоточат върху създаването на висококачествени пазари, вместо поставяне на високи цени за нискокачествени стоки и услуги. Това означава преди всичко да се наложи пълна прозрачност на финансите и публичната информация за компаниите.
Китай се нуждае и от пазарни механизми, които да поддържат прозрачността на цените. Ако инвеститорите не повярват отново в надеждността на китайските пазари, страната никога няма да се превърне в доминиращ финансов център.
Точно както инвеститорите не могат да разчитат на двуцифрен икономически растеж, който да ги спаси от последствията от лоши решениq, така и Китай не бива да очаква, че високите цени на акциите ще му осигурят увеличаване на приходите. Ако изпадането на Xinati е вид показател за промени, китайските регулатори трябва да приемат факта, че ако искат да се изкачат към върха, ще трябва първо да слязат надолу.
Коментари