Анализ на Джош Лоу от сп. Newsweek
Единственото нещо, по което привържениците и на двата лагера в британския референдум за Brexit са съгласни, е, че излизането на Великобритания от ЕС ще доведе до известна несигурност. Станалото - станало. Сега несигурно е какво ще получи страната, докато балансира на ръба на политически, икономически и социален хаос. А тези пет въпроса очакват своя отговор.
1. Кога ще напусне Великобритания?
Въпреки че политиците за „оставане“ един през друг настояват, че Великобритания трябва да приеме „демократичното желание“ на своя народ, никой не е направил нещо в тази посока. Дейвид Камерън не е активирал механизма за напускане на ЕС с „Член 50“, най-вероятният метод за напускане, казвайки, че това трябва да бъде направено от неговия наследник. Някои в Европа, сред които и президентът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и белгийският премиер Шарл Мишел, биха искали да го принудят да направи това по-бързо. Приемайки, че не са успели да намерят пътя, това ще бъде направено през септември или октомври. В същото време други издигат глас дори за още по-голямо отлагане, по-специално претендентът за ръководството на Консервативната партия и здравен министър Джеръми Хънт, който иска да бъде договаряна нова сделка, тя да бъде подложена на второ гласуване и едва тогава да бъде стартиран механизмът за напускане. Би било възможно просто Великобритания да не напусне, но политически това ще е много трудно.
2. Как изглежда една сделка с ЕС?
Възможностите са многобройни, но засега ключовият дебат е концентриран в три точки. Иска ли Великобритания същия или подобен достъп до единния европейски пазар, на какъвто в момента радва? Трябва ли Великобритания да настоява за ограничения на миграцията в ЕС? И възможно ли е да получи и двете? На континента натежава становището, че ще бъде прекалено да се искат и двете неща в сделка – Европа не може да бъде в положението да награждава Великобритания за референдума, а и много искат тя да бъде наказана. Преобладаващото икономическо мнение във Великобритания е, че значителни ограничения на свободата на движение биха били разрушителни за вече разклатената икономика на страната.
3. Кой ще бъде следващият премиер?
Британската Консервативна партия се подготвя за надпревара за лидерството, победителят в която ще замени Дейвид Камерън. Депутатите от партията ще стеснят избора до два варианта, а членовете на партията ще изберат победителя между тях. Най-вероятните окончателни двама са Борис Джонсън, победоносният водач на кампанията за Brexit, и Тереза Мей, твърдият като стомана министър на вътрешните работи, която подкрепяше „оставане“, но спокойно и с внимателно обосновавана резервираност. Сред оставащите извън вероятността са Стивън Краб, социалният министър, който направи много благодарение на своите корени от работническата класа в Уелс, и Ники Морган, либералният министър на образованието. Тук има и подвъпрос: означава ли изборът на нов премиер и провеждане на предсрочни избори? Общоприетата мъдрост сочи, че да, но Джонсън информира в. The Guardian, че това няма да се случи, ако той победи.
4. Кой ще бъде следващият лидер на опозицията?
След като лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин, който загуби във вторник с поразителен резултат при вота на доверие сред депутатите от неговата партия, изборът на ръководство на Лейбъристката партия е сигурен. Корбин може и напълно да е загубил всякаква подкрепа вътре в партията в парламента, но сред членската маса все още е доста популярен. Проучване на общественото мнение, проведено от BBC, показа подкрепа от 59% за него в средите на определящите кандидатите за избори в партийните среди. Това е с 5% по-малко от последното значително проучване. Но когато сред подкрепящите го сега фактори Корбин се радва на предразположението на профсюзите (включително и най-големия във Великобритания – Unite) и на страхотната клоняща вляво кампанийна група Momentum, ще бъде трудна надпревара за всеки, който се опита да го измести.
5. Ще загуби ли Великобритания Шотландия?
Никола Стърджън, първият министър на Шотландия, е съставила „постоянен съвет“ от експерти, който я съветва по възможностите за Шотландия. Най-належащият въпрос е има ли някакъв начин, по който Щотландия, която гласува за „оставане“, може да остане част от ЕС. Стърджън даде ясно да се разбере, че тя ще се стреми към провеждането на втори референдум за независимост. Ако това се случи, изборът на шотландска независимост ще изглежда по-малко рискован, отколкото беше през 2014 г. Досега Стърджън е имала срещи с положителен резултат с висши фигури от Европейския парламент, включително и с неговия президент Мартин Шулц, но беше игнорирана от президента на Европейския съвет Доналд Туск. Говорител на Туск каза пред репортери „Това не е правилният и подходящ момент“.
Коментари