Анализ на The Telegraph.
Европейският съюз (ЕС) и НАТО са изправени пред сериозно предизвикателство в следствие на разгръщащото се дипломатическо сближаване между Русия и Турция. В продължение на векове тези две страни бяха непримирими врагове, а преди десет години усилията им да изградят стратегическо партньорство бяха отменени от сирийската гражданска война. Докато Москва подкрепяше Башар Асад, Анкара поддържаше политика на ненамеса или помагаше на враговете му. Отношенията между двете страни стигнаха най-критичната си точка през ноември миналата година, когато турски самолети свалиха руски бомбардировач в близост до сирийската граница заради нарушаване на въздушното пространство на Турция. Русия наложи санкции и замрази отношенията си с Турция отново.
Но дори още преди опита за военен преврат от миналия месец, турският президент Реджеп Таип Ердоган беше решил, че не може да си позволи да продължава тази студена война с Москва. Започна да прави малки стъпки към Кремъл. Очевидно проваленият опит за преврат ускори тези негови действия и доведе до срещата между Ердоган и Путин, която се състоя вчера (9.08.2016) за нормализиране на отношенията между двете държави.
За руския президент възможността да внесе раздори между Турция, НАТО и ЕС е малка цена, която трябва да се плати, за да бъде притъпен руския гняв след инцидента със сваления бомбардировач.
От друга страна, чистката спрямо опозицията, проведена от турския президент след осуетения пуч, силно разтревожи европейските лидери, които преди това насърчаваха присъединяването на Турция към Европейския съюз. Въпреки че никакви конкретни дати не бяха дадени за това кога ще се случи присъединяването, нито кога ще бъдат премахнати визите, възпрепятстващи свободното движение на турски граждани в рамките на Шенген. Освен това други европейски държавници заявиха, че ще наложат вето на влизането на Турция в ЕС.
Европа се оказа в неизгодна позиция, опитвайки се да спре турската държава от неизпълнение на поетите отговорности спрямо сирийските бежанци, които не трябваше да бъдат допуснати на територията на Стария континент.
В един момент започна да се усеща охладняване на отношението на президента Ердоган спрямо Европа, чиито лидери нито веднъж не посетиха Анкара след неуспешния опит за преврат и очевидно са започнали да търсят партньорски отношения другаде.
Последствията от подобряване на отношенията между Русия и Турция са от голямо значение както за ситуацията в Сирия, така и за НАТО. Ядрената база на САЩ в Инджирлик е ключова част от западната отбрана и, ако Турция напусне Северноатлантическия блок, това би било сериозен удар за него. Възможно е Ердоган да се нуждае от партньорство с Русия повече, отколкото това е в полза на Путин. Въпреки това руският държавен глава е сграбчил здраво възможността да предизвика голям смут в столицата на Европа и във Вашингтон.
Коментари