Коментар на Ноа Смит за Bloomberg.
В книгата на Луис Карол „Алиса в огледалният свят“ Хъмпти Дъмпти гордо заявява: „ Когато използвам една дума, тя означава точно това, което аз съм избрал да значи – нито повече, нито по-малко“, на което Алиса отговаря: “Въпросът е дали наистина можеш да направиш така, че думите да означават различни неща всеки път?“.
Може би Хъмпти Дъмпти е бил икономист. Преди много време хората в сферата на икономиката взели колективно решение да създадат жаргон, в който думите имат много и понякога противоречиви значения. За съжаление реакцията на обществото на това тяхно решение напомня тази на Алиса.
Искате примери? Много са.
Да вземем думата „инвестиция“. Повечето хора смятат, че тя означава закупуване на финансови активи - акции и облигации. Това в основата си е форма на кредитиране – давате някаква сума днес и се надявате да си възвърнете парите с нещо отгоре. Икономистите го наричат „финансова инвестиция“, но те имат предвид „бизнес инвестиция“, понятие, с което назовават покупка на дълготрайни активи. Компаниите, от своя страна, купуват инвестиции на кредит (или използват собствения си капитал, което е същото), като това е вид заем.
В крайна сметка се оказва, че икономистите използват една и съща дума за назоваване на две различни неща – заем и кредит, и това би могло да доведе до объркване.
Други два примера за същото объркване са термините „капитал“ и “дял“. „Дялът“ може да значи акция – част от собствеността на дадена компания или да препраща към значението „капиталов актив“, което е мерна единица за паричната стойност на конкретен бизнес. „Капитал“, от своя страна, може да реферира към „финансов капитал“, т.е. пари в банката. Най-често се използва за назоваване на материални стоки – машини, сгради и други подобни, които могат да ви помогнат да създадете нещо друго, отново материално. Въпреки че икономистите използват това определение с второто му значение, голяма част от обикновените хора го разбират като „икономически капитал“. Отново объркване, а тепърва започваме да разнищваме икономическата терминология.
Всички сме наясно, че икономистите обичат модели, в които рационални агенти си взаимодействат в един ефективен пазар, който е в състояние на равновесие. Благодарение на Хъмпти Дъмпти и неговата теория вече знаем, че почти всяка една дума в предходното изречение е пълна глупост и сме наясно с тенденцията на икономистите да редефинират думите, без да споделят значението им с никого.
Да продължим нататък. Какво можем да кажем за термина „равновесие“? Първоначално думата се използва за обозначаване на ситуация, в която цените се адаптират, за да се изчисти пазарът, така че предлагането да съответства на търсенето. Малко по-късно се появява понятието „равновесие на Наш“, кръстено на известния математик Джон Наш, което променя възприятието за „равновесие". То вече означава ситуация, в която всеки реагира по оптимален начин на действията на всички останали в дадена стратегическа ситуация. Днес думата е загубила всичките тези свои значения, а когато икономистите я използват, те всъщност имат предвид „всяко решение на всяко едно уравнение, което те са открили“.
Идва ред на „рационалност“-та, която най-често се свързва с определение за хора, които следват собствените си желания. Други тълкувания на понятието препращат към техниката за моделиране, наречена „рационални очаквания“, според която разбиранията на хората за света съвпадат със самия икономически модел.
Като продължим с анализа на икономическата терминология, неизбежно стигаме до понятието „ефективност“. То може да значи много и различни неща. Например, че нито един от ресурсите на обществото не се губи безвъзвратно или че всичката налична информация в света е отразена в пазарните цени например. Последното обикновено се използва във връзка с финансовите пазари и ефективните пазарни хипотези.
Що се отнася до „пазари“, това е ситуация, в която хората продават и купуват неща, или това е набор от правила, които позволяват на хората да правят тези покупко-продажби, дори и без реално някой да осъществява тази дейност. Което е малко парадоксално само по себе си.
Думата „агент“ също е почти напълно лишена от смисъл. Понятието всъщност не се свързва с човешки същества, защото икономистите упорито се опитват да обяснят на всички останали, че в техните модели агентите не са непременно хора, дори и те да са наречени „потребители“ или „работници“.
И накрая се оказва, че икономическата лексика е неразгадаема.
В резултат на цялата тази обърканост, често самите икономисти водят дълги и ожесточени спорове, които се оказва безсмислени, защото са породени от разминавания в смисъла на използваните термини. Аз самият съм бил свидетел как две икономистки водят дискусия относно това дали хората са рационални или не и в крайна сметка се оказва, че всяка от тях е използвала различна дефиниция, а всъщност и двете са на едно и също мнение по въпроса.
Истината е, че най-лошата последица от създаването на този объркващ жаргон е пропастта от неразбиране, която той създава между икономистите и обществото. И докато Алиса е била много тактична в реакцията си спрямо изказването на Хъмпти Дъмти, то повечето хора не са така любезни, когато не знаят какво точно им говорят икономистите или по-лошо – когато разбират нещо съвсем различно от това, което те им казват. Чия е вината – на обществото, което не разбира или на икономистите, които не обясняват?
Икономиката е социална наука, а нейните практици живеят в своите малки коловози, гордо игнорирайки външния свят. Но отвъд тези коловози се взимат важни решения и се случват значими събития, които променят живота на икономическите „агенти“ – били те човешки същества или не. А докато икономическият жаргон продължава да създава разделение между това в какво вярват икономистите и какво мисли обществото, подобно на падението на Хъпмти Дъмпти, икономиката постепенно ще губи влиянието и престижа си.
Коментари