Коментар на Рафаел Бехр за The Guardian.
Авторите на научна фантастика отдавна ни предупреждаваха за катастрофата, която ще настъпи, ако машините придобият власт над хората. Но никой не е очаквал, че един ден машините ще са способни да превърнат в модна тенденция нещо като историята за мъж, който извършва полов акт със сандвич (историята „Макчикън“). Нещо, което се случи съвсем скоро във Facebook.
Технически не алгоритмите на социалната мрежа бяха виновни за това, а група похотливи хора, които разпространиха историята до такива мащаби, че компютърните алгоритми си помислиха, че е нещо важно. Освен това редакторският екип на социалната платформа съвсем скоро беше уволнен заради обвинение в политически пристрастия, което доведе до абсурдната история с човека и сандвича. Просто нямаше кой да упражни необходимия контрол.
От гледна точка на Facebook по-малкото зло е да те обвинят в непристойно съдържание, отколкото в партизанщина. Компанията все още има редактори от плът и кръв и автоматизираната регулация на съдържанието не е възможна при някои етични дилеми. Но целта е максимално да се ограничи субективният елемент в преценката при подобни случаи. Колкото по-малка е човешката намеса, толкова по-лесно социалната мрежа може да отказва да поеме отговорност при подобни скандали. Последното, което искат шефовете на Facebook, е да им се търси морална отговорност за това по какъв начин хората използват тяхната платформа. Те казват, че са неутрални в това отношение и социалната мрежа е просто инструмент. Също като лопатата – вие може да я използвате, за да изкопаете дупка, но може и да ударите някого с нея, изборът си е ваш.
Подобни аргументи бяха по-убедителни, когато технологичните компании бяха смелите аутсайдери на капитализма, а Силициевата долина беше лаборатория за експерименти, която хибридизираше пионерския дух на Дивия Запад. Мотото на Google през 2004 беше „Не бъди зъл“, но малко след това се трансформира в „Направи правилното нещо“. Това бяха времената, в които технологичните компании прекараха своя „меден месец“ с много нови привлечени инвестиции и добри идеи.
Времето, данъците и тероризмът промениха ситуацията. Технологичните гиганти бяха притиснати от данъчните режими, което доведе до спад в печалбите. Въпреки това, те се оказаха достатъчно хитри да съобразят, че техните продукти са толкова дълбоко свързани с интимния свят на потребителите, че да се възползват от това.
Вчера (30.08) Европейската комисия наказа Apple за укриване на данъци с глоба от 13 млн. евро. Ирландското правителство също е недоволно от този развой на нещата, защото данъчните облекчения са част от стратегията за привличане на нови инвестиции в страната.
Прeз последните няколко години Amazon спря да извършва доставки на английски граждани в Люксембург поради политическия натиск, който ѝ беше приложен. Google пък сключи сделка за 130 млн. паунда с британското правителство, за да канализира част от приходите си. Изводът е, че европейските регулаторни органи имат по-голямо въздействие върху корпорациите, отколкото държавните структури.
Дори ФБР не успява да накара Apple да предостави достъп до заключен iPhone, който е бил на заподозрян в масова стрелба терорист. Компанията отказва да даде ключовете за задната вратичка на кодовете, които лежат в основата на цялата ѝ концепция.
Връщаме се обратно от другата страна на Атлантика, където комисия за вътрешни работи обвини социалните мрежи, че не правят нищо, за да спрат разпространението на терористична пропаганда в мрежата. Обвинението беше насочено главно към YouTube (дъщерна компания на Google), Facebook и Twitter.
Без значение дали ябълката на раздора са политически пристрастия, порнографско съдържание, насилие, онлайн измами, подбуждане към тероризъм, укриване на данъци или др., корпорациите, които управляват съвременните средства за масова комуникация, не виждат себе си като куратори в обществото. Те са частни фирми и това не е техен приоритет. Целите им са свързани с печеленето на пари, а не със насърчаване на обществения морал и мир по света.
Междувременно потребителите виждат услугите, предоставяни от технологичните гиганти, като всеобщо благо. Никой не мисли за печалбите на Google, докато търси информация в търсачката, но реално от това печелят както компанията, така и рекламодателите, а и други хора.
Потребители са превърнали технологиите в част от себе си. Да вземем за пример мобилните телефони, които буквално са се сраснали с нас – те са външни хранилища на нашите спомени и тайни. В момента расте едно поколение на дигитални имигранти, чието детство няма нищо общо с това на техните родители. Facebook има 1,71 млрд. потребители като за мнозинството от тях социалната мрежа е единствен източник на информация – новини, събития, онлайн магазини и т.н. Социалната платформа на Зукърбърг не е просто бизнес, тя е една виртуална многобройна държава със свои правила, политика и нрави.
Отправна точка на решението вероятно е налагане на регулаторен режим и когато някоя държава успее да измъкне някой долар от компания, която контролира гражданите ѝ във виртуалното пространство, това означава, че нейната власт не е толкова сериозно застрашена. В противен случай е ясно кой държи властта.
Коментари