Коментар на Фердинандо Джулиано за Bloomberg
През последната година лидерите на еврозоната се зарекоха да предприемат стъпки за усъвършенстването на монетарния съюз. 19-те държави в него споделят обща валута и централна банка, но все още нямат всички необходими механизми да справят с големите дисбаланси и шокови икономически промени.
Някои членки настояват за повече фискални трансфери и регулации за банките, други пък се тревожат за проблемите със субсидиите. Заседанието на Европейския съвет през юни се смята за последната възможност страните да постигнат консенсус за реформи. След това политиците ще започнат кампаниите си за изборите за Европейски парламент. А с възхода на евроскептичните фракции, основните партии няма да имат голям апетит към преговори за институционални реформи точно преди вота.
Политическите лидери засега не казват към какво ще се стремят на срещата през юни. Реалният тест обаче ще бъде дали ще се постигне съгласие за общата депозитна застраховка. Това би показало, че европейските правителства са готови да отидат по-далеч във взаимната си подкрепа по време на кризи.
За създаването на обща депозитна застраховка се заговори отдавна, а по-усилено от 2012 г., когато евролидерите се съгласиха да прехвърлят отговорността за банковата политика от национално на европейско ниво. Този проект, известен като "банковия съюз", се базира на три стълба: обединено наблюдение на големите банки, рамка за провалящите си заемодатели и гарантирането на депозитите до 100 000 евро. С последната мярка не са съгласни всички държави, тъй като по-богатите от тях като Германия и Нидерландия се опасяват, че може да се наложи да спасяват банки в икономически по-слабите страни. Опасенията им обаче са излишни, защото точно двете посочени страни наскоро имаха свои банкови кризи. Общата депозитна застраховка би им била от точно толкова голяма полза, колкото и на Италия и Испания.
На срещата през юни ще се обсъждат и други въпроси, но никой от тях няма да предизвика съществени промени. А план за общата депозитна застраховка ще бъде дългоочаквания от инвеститорите знак, че еврозоната приема сериозно по-дълбоката интеграция. Не е нужно всичко да се случи изведнъж. Депозитната застраховка може да съществува съвместно с национални фондове, а европейските пари да бъдат използвани, когато има проблем с националните.
Еврозоната не може да си позволи да бъде толкова търпелива. Провал през юни ще затрудни проевропейски настроените политици да убедят избирателите, че валутният съюз има силни институции, способни да се справят с големи кризи. Съмненията могат да се трансформират в победи за евроскептиците на изборите за Европарламент, което от своя страна ще спъне реформите в бъдеще. Затова еврозоната горчиво ще съжали, ако не се възползва от тази възможност.
Коментари