Ричард Ран е бивш главен икономист и вицепрезидент на Националната търговска камара на САЩ. Председател е на Института за глобален икономически растеж. Коментарът му е публикуван във в. The Washington Post.
В САЩ и голяма част от света през 2016 г. ще има рецесия. След като прочетете това изречение, вие би трябвало да си помислите какво може да знае пишещият, което не знаят Международният валутен фонд (МВФ), Федералният резерв на САЩ (ФР) и администрацията на Барак Обама, въпреки че използват всичките си ресурси и всички професионални икономически прогнози?
Ако човек се вгледа в прогнозите на МВФ и на ФР през последните няколко десетилетия, няма да намери случай, при който една година на положителен растеж е последвана от една година на свиване, в която МВФ или ФР очакват рецесия през април в годината на растеж. Предвид доказателствата, икономическото прогнозиране е далеч от точна наука, а прогностиците и създателите на модели трябва да бъдат доста скромни. Всъщност аз със сигурност не знам дали моето начално изречение е вярно или не, но по-долу ще стане ясно защо моето твърдение е по-вероятно да е истина, отколкото различните официални прогнози.
Централните банки, включително ФР, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Банката на Япония (БЯ) в резултата на техните политики на ниската лихва и селективно закупуване на финансови активи, са заменили свободния пазар при определяне на разпределението на кредити. Това означава, че техните политики са субсидиране на държавен дълг и заеми от големи корпорации, като всичко това е за сметка на по-малки и по-предприемчиви организации, които са основните създатели на работни места. Икономисти, които уважавам, са изчислили, че това неправилно разпределение на кредити е струвало на Съединените щати може би 1,5% ръст на Брутния вътрешен продукт за всяка от последните няколко години, което би обяснило голяма част от икономиката на бавен растеж.
Исторически погледнато е известно, че повечето рецесии, включително Голямата рецесия, бяха причинени от грешки в паричната политика, които често са били подсилени от лоши данъчни и регулаторни политики, а не от "алчните банкери и бизнесмени." Веднъж на всеки няколко години, банкери и бизнесмени не стават изведнъж ненаситни, а управляващи политици правят големи грешки и подкрепят приятелски на себе си капиталисти.
Работата на ФР е описана като "да се наклони срещу вятъра." Но за да бъде направено това, трябва да знаете накъде духа вятърът, а хората в регулаторните агенции нямат повече вникване в това (и обикновено по-малко) от участниците на пазара, които са заложили на карта свои собствени пари. Нарастващият размер на регулиране на финансовата, трудова и заобикаляща среда бавно задушава икономиката. Някои от тези нарастващи разходи са били компенсирани от спада на цените на петрола, но това е на път да приключи.
Администрацията на Обама изглежда решена да сложи край на всички изкопаеми горива, като напълно пренебрегва въздействието върху икономиката и работните места. Миналата седмица те обявиха, че повече няма да подписват наемни договори за добив на въглища от федерални земи. Президентът изразява състрадание, но е изоставил икономическа и човешка пустош в голяма част от въгледобивната област в Апалачите, и нещата се влошават.
Броят и несигурността на всички нови финансови регламенти са скверни. Регламентите, произтичащи от закона Дод-Франк, вече надхвърлиха 19 000 страници, голяма част от които са написани на бюрократичен бомбастичен жаргон, като се гарантира, че финансовите институции никога не може да знаят дали те са в съответствие - и прави невъзможно за по-малките институции да ги възприемат. Новите правила за международните финансови трансфери и сметки изключват много продуктивни инвестиции и търговия. Един от по-мъдри икономисти, Дейвид Малпас, който има дългогодишен опит на високо равнище във Вашингтон и на Уолстрийт, подробно в детайли предупреждава за повишаване на регулаторното насилие. Той не вижда прекъсване, а в действителност, ускорение в разрушителните наредбите, издадени от администрацията на Обама, което може напълно да измести всякакви позитиви.
Редица грешки, допуснати преди Голямата рецесия, са били повтаряни, тъй като политиците са избрали да учат грешните уроци. В момента в Маями и на други места вървят обяви за курсове за това как „да забършеш къща“, което беше един от начините толкова много хора да изпаднат в беда преди десетилетие.
Вече няма основен двигател на растежа в света, който да гарантира всички останали навън. Растежът вероятно ще продължи да буксува в Китай. В най-добрия случай Япония и Европа са в застой, и страните големи производителки на петрол изпитват недостиг от пари, за да купуват стоки и услуги от останалата част на света.
Спадът в цените на петрола е бил добър за потребителите, но и тази полза е повече от компенсирана от увеличението на цената на медицинската застраховка поради здравната реформа на Обама. Преценено е, че за де отговори на настоящото търсене на петрол света, цена от 40-50 долара за барел ще бъде необходима, след като сегашните запаси бъдат изчерпани и недоходните кладенци бъдат спрени. Русия и Иран отчаяно се нуждаят от по-висока цена на петрола, и най-добрият начин за постигане на това е част от производството на Саудитска Арабия да бъде изключено. Има редица добри и не толкова добри начини, които могат да се случат.
Преди края на тази година цената на петрола ще се повиши. Това, съчетано с все по-големи регулаторни разходи, постоянно неправилно разпределение на кредити от страна на централните банки, както и забавяне растежа на Китай, ще означава отрицателен икономически растеж за САЩ и много други страни.
Превод: БГНЕС. Заглавието е на Expert.bg.
Коментари