Двама от всеки трима българи вярват в несъществуващи неща. Казано по друг начин: вярват на глупостите, с които ни заливат всеки ден. Защо това е така – коментар на Иван Бедров за "Дойче Веле България".
Хиляди са се подписали в петиция против изграждането на джамия пред НДК в София. „Каква джамия пред НДК?!“, биха попитали повечето българи. В същото време значителен брой сънародници четат, възмущават се и споделят, как една министърка щяла да строи мюсюлмански храм пред Националния дворец на културата. Няма значение, че нито министрите разрешават строежите, нито мюсюлманското изповедание има такова желание, нито пък някаква частица от тази история е истина. Лъжата „хваща дикиш“, а вярващи винаги се намират. Кой пълни главите на хората с тези глупости?
Отговорът получих от един таксиметров шофьор. Прочел в един от кафявите вестници, че „ще сменят нотариалните актове, защото ще въвеждат данък от 60 евро на кв/м, а пък това се налага заради влизането ни в Шенген“. И в този случай нито някой ще сменя нотариалните актове на имотите, нито някой смее да планира толкова безумно висок данък, а още по-малко едното зависи от другото. Успокоих мъжа, че не ни искат в Шенген и няма да го сполети всичко това.
Много издания тиражират глупости, защото много хора вярват в тези глупости. И не е известно засега кое е яйцето и кое е кокошката - дали много хора вярват, защото се тиражират много лъжи, или пък се тиражират много лъжи, защото много хора им вярват?
Доказано с числа
Доказателството дойде черно на бяло. Изследователският център „Тренд“ публикува национално представително проучване, според което две трети от българите вярват, че някакви организации нарочно създават болести, за да продават лекарства. Този сюжет е популярен в литературата и в киното, но не е радващо да научим, че 66% от българите вярват в нещо, за което няма никакви доказателства. 40% пък вярват, че светът се управлява от тайно общество, тип илюминати, масони и т.н. Успокоението е, че „само“ 25% вярват, че същите тези тайни общества и организации пръскат населението с отрова с помощта на самолети – т.нар. химически следи, chemtrails. По този показател България не се различава от САЩ, според данните от широко отразено изследване в американските медии в края на 2017 г.
Но пък има едно нещо, по което българите са на първо място – вярата, че Ванга е предсказала вече всичко. Цитираното проучване на „Тренд“ казва, че 75% вярват в пророческите способности на петричката врачка. Всъщност, българите не са сами тук – в руските медии Ванга е не по-малко тачена и популярна. Покойната баба Ванга, както е наричана, е безспорен феномен. Но склонността към всяко събитие да се нагаждат нейни препредадени думи, вече е придобила пародийни размери. Над половината българи също така вярват, че има хора, които могат да лекуват с техните свръхспособности - няма медицина, няма наука.
Кое е първо - лъжата или глупостта?
При такова състояние на обществото, напълно обяснимо е защо търговски медии експлоатират суеверията и вярванията, за да печелят от това. Но дали пък обществото не е в това състояние заради глупостите в медиите? Защо българите да не вярват в свръхестествени „лечители“, след като в национален ефир им разказват колко са опасни ваксините и им показват усмихнати хора, които се били излекували от смъртоносни болести без да ходят на лекар? Защо да вярват, че животът им зависи от тях самите, след като най-големите телевизии им прожектират хороскопи и дават трибуна на „гадателката“ на този или онзи? И защо да не вярват хората в съществуването на тайни общества, които управляват света и мразят всички човеци, след като телевизорът дава думата и на онези, които обясняват как „американците сами си направиха 11 септември“? Лъжата не само разчита на глупостта, лъжата произвежда още глупост.
Затова в случая не е толкова важно кое е първото – лъжата или глупостта. По-важно е, че по-малко лъжи в медиите е нещо реално постижимо, докато по-малко глупост сред населението е нещо по-скоро пожелателно. И дългосрочно лъжата може да се окаже преди глупостта, колкото и двете да се възпроизвеждат. Затова данните от изследването на „Тренд“ са тревожен знак, а не повод за шеги и вицове сред информираното малцинство. Това е и пореден повод медиите да си припомнят отговорността, с която са натоварени. Днес излъчват безкритичен репортаж за кмет, който ръси със захар срещу катастрофите. Утре обаче някой ще изфабрикува теория как телевизията облъчва с хепатит от екрана и зрителите няма да повярват на опроверженията в ефир. Просто ще бъде късно.
Коментари