Brexit - една пропиляна година

Преговорите за Brexit продължават вече година и показват, че всъщност не е възможно Великобритания да напусне ЕС, без да навреди на самата себе си, коментира Бернд Ригерт за "Дойче Веле".

Остава точно една година до момента, когато Великобритания ще напусне ЕС по собствено желание. Точно една година се точат и преговорите между британското правителство и ЕС. Досега не беше постигнато много. Единственият резултат, постигнат след месеци на ориентация, да не кажем хаос в британското правителство, беше договорената преходна фаза. Драмата с Brexit ще продължи до 2020 година, за да могат британците да договорят това, което в края на краищата искат.

А какво искат всъщност? Не е ясно. Британската правителствена ръководителка Тереза Мей и нейният външен министър Борис Джонсън разпалено говорят за големите шансове на Великобритания, след като най-сетне се отърси от европейските окови. Май че и британската правителствена ръководителка Тереза Мей не е съвсем наясно в какво се състоят тези шансове. Повечето икономисти, юристи и сериозните европейски експерти са единодушни, че след окончателното напускане на ЕС ситуацията във Великобритания и Северна Ирландия няма да бъде по-добра. Тя ще се промени, но няма да стане по-добра.

Преход, но накъде?

Великобритания не иска да остане нито в митническия съюз, нито във вътрешния пазар. Единствената възможност в такъв случай остава едно обхватно споразумение за свободна търговия. То обаче тепърва тепърва трябва да бъде договорено. Една година преди Brexit и три години преди края на преходния период не е ясно какви предимства може да донесе едно такова споразумение за свободна търговия, в сравнение със сегашното положение. Досега британското правителство не постигна нито една от големите цели на привържениците на Brexit. То не пести пари, защото и по време на преходния период трябва да плаща вноските си в европейския бюджет. Няма контрол върху миграцията на хора от страните-членки на ЕС, защото свободата на придвижване си остава в сила и до последния ден от преходната фаза.  Великобритания няма да стане по-самостоятелна и в юридическо отношение, тъй като до края на преходния период европейските закони ще бъдат валидни. Ясно е само какво ще загуби Великобритания в това време: правото си на глас в ЕС. След една година нито един британски министър няма да участва в заседанията в Брюксел и нито един британски дипломат няма да има право да гласува.

Европейският съюз, който досега изненадващо сплотено защитава своите интереси, също не печели нищо. Излизането на Великобритания отслабва съюза като политически актьор на международната сцена, създава огромна финансова дупка и ненужно усложнява икономическите връзки с Острова. ЕС управлява негативните последици от Brexit и британците усещат това болезнено. Правилно е, че ЕС не отстъпва. 27-те трябва да останат единни и да не се съобразяват с интересите на бъдещата трета държава Великобритания.

Спиране на Brexit?

След година на мъчителни преговори и у двете страни се забелязва волята за смекчаване на Brexit. Но нищо повече. Все още няма никакви обвързващи правни договорености. Съществуват само декларации за намерения, но няма проектодоговор. И преходната фаза не е свършен факт. Тя е договорена само в случай, че до края на годината на масата бъде представен същинският договор за излизане на Великобритания от ЕС. И двете страни обаче са далеч от това. Най-щекотливият проблем в момента е положението с външната граница на ЕС между Обединеното кралство и членката на ЕС - Ирландия. Всички са единодушни, че Северна Ирландия, която е в състава в Обединеното кралство, и Ирландия трябва да останат едно цяло без граница помежду им. Човек трудно може да си представи и граница между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания. Къде тогава трябва да преминава новата външна граница на ЕС? Британското правителство заяви, че скоро ще представи практическо предложение по въпроса. Крайно време е да стори това!

Икономическите последици от обявения Brexit все още са обозрими. Никой обаче не може да каже какво ще настъпи, когато Brexit стане факт. Цялата история си остава един лекомислен политически експеримент. По-добре би било британците да се откажат от Brexit и това безумие. Но референдумът е по-важен. Все още има време за едно второ и честно гласуване в светлината на обозримите последствия от Brexit. Това гласуване обаче ще разедини Великобритания още повече и дори може да я разпокъса. Значи ли това, че британците сега трябва просто да замижат и да продължат нататък? Все пак те имат още цяла година време, за да спрат процеса на излизане от ЕС.