Анализ на Ренука Раясам, публикуван в BBC.
Преди близо 15 години предприемачът Майкъл Стаушолм започва бизнес със свой приятел, който му обещава розово бъдеще и голям успех. Стаушолм, който преди това работи за транспортната компания Maersk, му се доверява, защото все пак позитивното мислене е заложено в ДНК-то на всеки предприемач.
„Ако не мислиш позитивно, никога няма да стартираш свой бизнес“, казва той.
Но когато идеята им се проваля, Стаушолм си извежда няколко много важни поуки от ситуацията, една от които е, че само с оптимизъм не може, той трябва винаги да е съчетан с умерена доза реализъм.
Силата на положителното мислене става водещ принцип за всички бизнес лидери след 1936 г., когато Наполеон Хил публикува своята книга „Мисли и забогатявай“. Две десетилетия по-късно Норман Винсънт Пийл пише „Силата на позитивното мислене“, от която са продадени над 21 млн. копия в цял сват. И накрая, в продължение на тази тенденция, се появява филмът „Тайната“ на Ронда Бърн, който затвърждава идеята, че положителното мислене гарантира успех във всички аспекти от живота на човек.
Всички те твърдят, че негативната нагласа и съмненията са пречки по пътя към успеха, но всъщност скорошно проучване доказва, че това може би не е цялата истина, че позитивизмът има граници и дори може да ви накара да съжаляват за взетите решения.
Изкушаващата сила на фантазията
Габриеле Ойтинген, професор по психология в Нюйоркския университет, която е написала книгата „Премислете позитивното мислене: Новата наука за мотивацията отвътре“, казва, че, когато тя е започнала да изучава силата на положителната нагласа на съзнанието на човек, открива наличието на енергия (измервана чрез кръвното налягане в организма), която спада, когато хората започнат да фантазират за бъдещи неща като нова работа и печелене на пари.
„Проблемът е, че хората намаляват (вместо да увеличават) енергията, която им е необходима за постигане на поставените цели“, казва Ойтинген.
Според нея много често мечтите за светлото бъдеще, в което са постигнали всички свои цели, действа обратнопропорционално на реалните усилия, които хората полагат за реализирането на тези цели. В подкрепа на своето твърдение Ойтинген открива, че две години след дипломирането си студенти, които са си мечтаели да намерят идеалната работа, са се оказали в ситуация, в която получават по-малко предложения за работа и печелят по-малко от очакваното, за разлика от състудентите си, които са били изпълнени със съмнения и притеснения относно бъдещето. Проучването на психоложката показва, че мечтателите са кандидатствали за работа на значително по-малко места от по-песимистично настроените.
„Те са си представяли успеха си, което ги е карало да чувстват, че почти са го постигнали, и са били по-спокойни, което им отнема мотивацията да вложат повече усилия за постигането на желаните резултати“, казва професор Ойтинген.
Нимита Шах, директор на базираната в Лондон група „Кариерни психолози“, обяснява, че хората често изпадат в състояние на фрустрация, когато не могат да постигнат целите си, а след това се чувстват виновни, защото смятат, че негативните мисли и притесненията, са част от причините за проблема.
„Проблемът тук е подобен на йо-йо ефекта при диетите – имате незабавен резултат в настоящия момент, но нещата се влошават, когато става дума за дългосрочни резултати“, казва Шах.
Естествено препрограмиране
Трябва ли в крайна сметка да се притесняваме и да си мислим, че най-лошото ни дебне зад ъгъла? Това може да се окаже трудна задача. Оптимизмът е заложен дълбоко в човешката психика, казва Тали Шарот, автор на книгата „Отклонение към оптимизма“ и директор на изследователска група в Лондон за влиянието на емоциите върху мозъка. Докато провежда проучването си за това как негативните събития в живота на хората въздействат на емоциите им, Шарот се натъква на идеята, че може би хората са първоначално програмирани да мислят позитивно.
В своите социални експерименти тя карала участниците да си представят негативни бъдещи сценарии като загуба на работата и провал на връзката им. Оказва се обаче, че хората някак автоматично успяват да превърнат отрицателното преживяване в положително, например някои от тях си представяли, че са се разделили с настоящия си партньор, но са срещнали по-подходящ за тях човек.
„Това провали експеримента ми, но осъзнах, че хората имат заложено пристрастие към оптимизма. Те винаги си представят бъдещето като по-добро от миналото“, казва Шарот.
Подобен тип положителна нагласа отчитат и други изследвания в 80% от всички хора по света, независимо от тяхната национална, религиозна или културна принадлежност. Освен това оптимистите живеят по-дълго и са по-здрави. Всичко се дължи на вътрешната нагласа на хората, които вярвайки, че ще са дълголетни и здрави, и подсъзнателно започват да се хранят и да живеят по-здравословно, което в крайна сметка води до предвижданите от тях резултати.
Но оптимистите са склонни да подценяват рисковете, което означава, че прекаленото позитивно мислене може да е и опасно.
Приемете своите вътрешни съмнения
Ако виждате всичко в розово и само от светлата му страна, ще ви бъде трудно да допуснете на борда негативни мисли, с които да балансирате нещата.
Използвайки данните от своите изследвания, водени в продължение на две десетилетия, Ойтинген създава инструмент, наречен WOOP (Wish, Outcome, Obstacle, Plan), който има за цел да помогне на хората да си изработят стратегия за постигане на краткосрочни или дългосрочни цели. Интересното при този инструмент е, че той комбинира позитивната нагласа с посочване на всички недостатъци и възможни бъдещи препятствия.
Например, ако искате да създадете своя компания, трябва да сте наясно, че служителите ви може да не искат да работят определения брой часове или да искат допълнителни социални придобивки, които вие не можете да им осигурите и т.н. Нагласата, че подобен тип ситуации могат да се изпречат на пътя ви, помага да си изработите план за действие, който да намали негативните ефекти при появата ѝ или да ви се стори прекалено голямо предизвикателство и да се откажете от конкретната идея.
„Този инструмент ви помага да прецените реално ситуацията и да решите дали нещата, за които мечтаете, се вписват в живота ви към настоящия момент или трябва да отложите тяхното постигане за по-далечното бъдеще“, казва Ойтинген.
„Има много какво да се каже по темата за положителното мислене, особено ако си собственик на бизнес. Най-важното е, че противоположното на позитивното мислене не е негативизмът, а реалният поглед за това какво наистина можеш да постигнеш и какво не“, казва Майкъл Стаушолм, който след първия си провален бизнес прави втори опит – много по-успешен, защото се осланя на грешките от миналото и започва да гледа на нещата една идея по-реалистично.
Коментари