Коментар на The Guardian.
Импийчмънтът на Дилма Русеф не е просто историята на една жена, която смело се е борила срещу диктатурата в младостта си, която достига желания от нея пост – президент, а сега е замесена в държавен корупционен скандал. Това е още историята на една нация – най-голямата в Южна Америка, която доскоро беше аплодирана за успешните мерки за преодоляване на големия проблем с бедността, а сега се бори с политическото напрежение и прекратява 13-годишното управление на Работническата партия. Паралелно с това е и показателно за промените в съвременния политически пейзаж, в който сили, опитващи се да променят света, се сблъскват с трудности, дълбоко вкоренени в икономическата система и предизвикани от некадърни управници.
Вчера (31.08) Сенатът на Бразилия гласува с 61 "за" и 20 "против" гласа за отстраняването на Русеф от поста ѝ. Трудно е да оспорим, че това събитие носеше белезите на лична трагедия. Имаше сълзи и гневни изблици от страна на Русеф. Тя каза, че случващото се е преврат, докато критиците го определиха като логичен резултат от дългогодишно прочистването на бразилската политика от порочните практики и безотговорността.
„Аз няма да се откажа от принципите, които ме ръководят“, каза бившият вече бразилски президент, на което един сенатор от опозицията отговори с думите: „Това не е преврат, а еволюция на демокрацията“.
Няма как да бъде пренебрегната степента на несправедливост на този брутален политически акт, тъй като Дилма Русеф никога не е била обвинявана лично в корупция (обвиненията срещу нея бяха отправени като обвързана с бюджета фигура), за разлика от много други бразилски служители и политици, които бяха в редиците на гласувалите за нейното отстраняване.
Това, което се случва, е провал за цяла Бразилия. През 2010 г., когато Русеф бе избрана за пръв път, страната беше седмата по големина икономика в света, широко позната като сила в развитие. Южноамериканската държава искаше да покаже постиженията си, като бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2014 г. и на Олимпийските игри тази година. Сривът в цените на суровините, социалното напрежение, масовите улични демонстрации (предизвикани от поскъпването на билетите за градски транспорт през 2013 г.) и всеобщото народно недоволство, включително и сред новопоявилата се средна класа, доведоха до спад в успешното развитие на страната. В тези условия бразилските десни сили се оказаха „по-чисти“ от правителството.
Кризата в Бразилия в много отношения прилича на тези в другите развиващи се страни, където проблеми на правителството и икономически трудности водят до политическо напрежение. И все пак този факт не е утеха за Русеф, нито оправдание за грешките, които е допуснала по време на управлението си. Но да се припишат всички злини в страната на един-единствен човек или да се вярва, че те ще бъдат изкоренени с премахването на един човек от поста му, е наивно и лицемерно.
Много от хората, които гледаха доволно как Русеф предава поста си, бяха именно тези, които тайно се надяват да отклонят вниманието на антикорупционните съдии от себе си. Бразилия вече е силно поляризирана нация и нейните граждани са дълбоко разединени, но искат политическа класа, която да си върне доверието на обществото и да се справи с предизвикателствата пред държавата. Дали новият президент Мишел Темер, който ръководеше кампанията против Дилма Русеф, ще успее да отговори на тези очаквания на народа си, е следващият труден въпрос.
Коментари