Коментар на анализатора на Bloomberg Тайлър Коуън.
През целия си съзнателен живот съм слушал, че Куба ще разцъфне икономически, когато Фидел Кастро почине. Е, той умря, но изглежда, че страната ще продължи да има затруднения.
В оптимизма има резон. Много кубински имигранти в САЩ впечатлиха света с бизнес уменията си и предприемаческия си ентусиазъм. Ако подобни таланти има в самата Куба, държавата може да се развие подобно на Китай.
Един от начините да се разглежда икономическата съдба на Куба обаче е през призмата на целия Карибски регион. От рецесията през 2008 г. насам той бележи посредствени резултати. Пуерто Рико, Тринидад и Тобаго, Хаити и Барбадос имат сериозни икономически главоболия, като само Ямайка бележи известен растеж. Основното забавяне идва от големите дългове, слабото потребление и недостатъчно добро развитие на туризма. Специално Куба не може да обслужи външния си дълг, а и загубата на помощта от закъсалата Венецуела се оказа огромен фискален проблем.
Световната банка дава данни за БВП на Куба, които не са особено реалистични. В действителност страната е по-богата например от Никарагуа. Куба има сравнително добри здравна и образователна системи, но при други бивши комунистически страни сме виждали как тези системи могат да се срутят. И в момента в държавата има липса на лекарства и модерни медицински технологии. В същото време тя изнася медицински стоки за пазари като Бразилия, Алжир и Ангола, макар да се очаква търсенето от тяхна страна да намалее.
Цените на захарта се вдигнаха през 2016, но все още са далече от нивата от 2012 г. Не изглежда потребителението да е тръгнало нагоре. Селскостопанският експорт на Куба включва цитрусови плодове, риба, цигари и кафе, но това рядко са стоки, носещи голямо богатство. А и самата Куба внася 70 - 80% от храната си.
При индустриалното производство нещата също не стоят добре. Продукцията в днешно време е доста под тази от преди 1989 г. Нивата на спестявания и инвестиции са около 10% - под половината от средното за Латинска Америка. Правната рамка е враждебна към чуждестранни инвеститори. А победата на Доналд Тръмп в американските президентски избори внася огромна несигурност в политиката на САЩ спрямо острова.
Ако комунистическата революция от 1959 г. бе претърпяла провал, Куба може би щеше да бъде една от най-успешните латиноамерикански икономики. Но миналото има значение и часовникът не може да се върне. Сега страната все още е невъзможно далече от това да се превърне в Сингапур на Карибите.
Коментари