Коментар на Кристофър Дембик, икономист в Saxo Bank, за въздействията от възможното изваждане на САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП), с което заплаши новият президент на страната Доналд Тръмп.
Изваждането на САЩ от Транстихоокеанското партньорство е стъпка в погрешна посока и най-лошият сценарий за световната икономика. То ще има поне пет преки последствия:
- Ще намали допълнително световната търговия, която рязко беше забавена от световната финансова криза насам и определено ще сложи край на процеса на глобализация, който е започнал в резултат на Втората световна война и от който основно се облагодетелстваха развиващите се страни, чрез благоприятстване създаването на огромна средна класа в много страни, като Китай и Бразилия.
- Ще тласне глобалния БВП, който се бори да достигне своите предкризисни нива, малко по-надолу през следващите години. Завръщането на силния икономически растеж се отлага за неопределен период, което означава, че повечето от развитите икономики ще трябва да свикнат със среден ръст на годишния БВП от около 1% и 2% и високи нива безработица.
- Сигнализира за край на регионалните споразумения за свободна търговия и потвърждава, че договорът, постигнат между САЩ и Европа, е в състояние на клинична смърт. Само официалните лица от Европейската комисия все още вярват, че споразумение може да бъде постигнато през следващите месеци. Подписването на големи споразумения за свободна търговия между региони става част от миналото.
- Означава, че протекционизмът се връща, за момент в скрита форма, и може да доведе до по-високи търговски бариери и конкурентни девалвации по време на президентството на Тръмп. Този тип икономическа стратегия се доказа, че е голям провал през 30-те години на 19. век и няма причина да вярваме, че би могла да работи по-добре сега.
- Потвърждава бавното изтегляне на САЩ от АPAC (Азиатско-тихоокеанския регион), който е част от традиционния й район на влияние. Това ще предостави златна възможност на Китай да засили своето влияние в региона. Държавата, която не е част от Транстихоокеанското партньорство, ще може да вземе предимство в Азия и Латинска Америка, като се възползва изцяло от намаляващото въздействие на САЩ. Това е потвърждение, че САЩ постепенно отстъпва към изолационизъм, какъвто например е бил случаят през 20-те години на XIX век.
За финансовите пазари прякото въздействие е трудно да се определи. Все пак, по-нисък растеж в световен мащаб, намаляващи потоци от чуждестранни капитали в развиващите се страни и възможна поява на търговски ограничения не са положителни за фондовите пазари в дългосрочен план. Засега те са добре ориентирани, тъй като паричната политика на Фед и Европейската централна банка продължава да има решаващо влияние върху цената на финансовите активи. Въпреки това, на някакъв етап, лек растеж за дълъг период от време в крайна сметка ще се отрази на резултатите на листнатите компании и по този начин – на основните световни индекси.
Периодът, който започва, е много несигурен от икономическа гледна точка. Последните индикатори потвърждават, че САЩ имат здрава икономика, но тя достига края на бизнес цикъла. От последното икономическо свиване минаха 35 тримесечия. Освен ако се записват нов рекорд по продължителност (40 тримесечия по времето на златните години на Клинтън), САЩ ги очаква нова рецесия през следващите 4 години. С изтеглянето от споразуменията за свободна търговия и подкрепата на търговски рестрикции, Доналд Тръмп поема риска да забърза завръщането на рецесията и да тласне света в нов период на масова безработица.“
Коментари