Примерът с Русия напомня на световната общност каква заплаха за международния ред представлява комбинацията от имперски амбиции и ядрено въоръжение.
Помни ли някой още ядреното равновесие? Или масираното възмездие и гъвкавото възражение? Кой все още знае каква е разликата между тактически и стратегически ядрени оръжия? Заплахите, пред които Русия изправя Европа, определено правят необходимо отново да бъде припомнен светът от понятия от времето на студената война.
Както казва главният руски пропагандист Дмитрий Кисельов: "Русия е единствената страна в света, която е в състояние да превърне САЩ в радиоактивен прах". Путин обясни по време на анексирането на Крим, че е готов да използва и ядрени оръжия, в случай че САЩ се намесят. И руският посланик в Дания заплаши страната-домакин с ядрен удар, в случай на присъединяване към натовския противоракетен щит.
Много е трудно да се прецени доколко реални са такива заплахи с ядрен апокалипсис. Може би това не е нещо повече от целенасочени заплахи, за да бъде сдържан Запада да се възпротиви на Кремъл, ако той иска отново да принуди със сила съседните страни под влиянието на Москва. Също така е ясно е, че ядрената реторика е израз на слабост: Русия икономически върви към залез. Падналите цени на петрола, санкциите, пропуснатата модернизация – всичко това превръща Русия в по-слабия играч в един глобализиран свят, в който икономическата сила повече от всякога е предпоставка за влияние.
Русия, също така, не разполага, за разлика от Съветския съюз, с атрактивна идеология. Наскоро проведеният в Санкт Петербург конгрес на европейските радикали показва, че мачизмът и кухият консерватизъм на Путин дърпат само външните краища на Европа. Противно на това тези съседи се стремят все по-силно към Запада, към зоната на либералния ред и относителен просперитет. Именно предотвратяването на този натиск на Запад е целта на руското военно ръководство в Украйна.
Русия надминава Запада само в сферата на военното насилие. По-точно казано: в подозираната готовност на Кремъл за ескалация. Това, което обезкуражава Запада да помогне на Украйна да защити границите си от руското нападение, е страхът, че Путин може да продължи да натяга винта на ескалация – до прага на атомна война. Има и добри, дори много добри основания да се приеме, че Путин няма да отиде толкова далече. Въпреки че след анексирането на Крим руският президент като цяло изглежда непредсказуем. Поради което желанието на Запада да провери дали Путин действително има намерение да изпълни заплахите си е ограничено.
Тъй като Путин разполага с най-мощното, ядрено оръжие, той може да преследва абсолютно безпрепятствено своята имперска програма по отношение на съседите си. От военна гледна точка никой няма да му се противопостави сериозно. Кремъл ще бъде ограничен повече от други фактори: спадащата готовност на руснаците да водят открита война срещу Украйна, както и съпротивата на украинците. Русия все още може да завземе територии, но цената, която ще плати, ще бъде значителна.
Примерът с русия напомня на световната общност каква масивна заплаха за международния ред представлява комбинацията от имперски амбиции и ядрени оръжия. Ако един ревизионистичен режим се е сдобил веднъж с атомна бомба, то едва ли може да бъде спрян. Във връзка с това усилията за възпиране на Иран да създаде ядрено оръжие, изглеждат в нова светлина. Иран се стреми подобно на Русия, да се издигне до регионален хегемон. Като доминираща сила сред шиитите Техеран има увеличаващо се влияние върху Ирак, Сирия Ливан., включително и с военни средства. И ако Иран успее да отслаби съпротивата на международната общност и си осигури притежанието на ядрено оръжие, тогава Иран ще може да бъде спрян също толкова малко, колкото днес Русия.
Публикуваният във в. "Нойе Цюрхер цайтунг" коментар е с автор Улрих Шпек, учен в Карнеги Европа. Източник: БГНЕС
Коментари