Хората се разочароваха от западния либерализъм поради грешки на правителствата и търговския елит. Това пише коментаторът Мартин Уулф във The Financial Times, търсейки отговор на въпроса защо популизмът е в подем.
Според него авторитарният стил на ръководство уверено превзема нови територии. При това не само в относително бедните страни. Налице е такава тенденция и в заможните държави и най-яркият пример за това са САЩ. Това е страната, която защитаваше и прокарваше принципите на либералната демокрация през целия ХХ век. Доналд Тръмп е образцов пример за популист с обноски на деспот. Американските властови институции трябва да сложат край на неговия стремеж към безгранична власт. Но е очевидна опасността, която той представлява.
Как да разбираме възраждането на авторитаризма? Каква форма приема той в наше време? Как за неговите успехи допринесе елитът? Това как ще отговорим на тези въпроси, ще повлияе световния модел на бъдещето. Ако забравим за мотива, за който е пролята толкова много кръв, тогава как ще успеем да убедим другите в него? Ние просто оставяме света в ръцете на Си Цзинпин, Владимир Путин и други хора, които виждат света от своята камбанария, отбелязва авторът.
Важен е въпросът какво означава авторитаризъм. Отговорът е - отсъствие на демокрация. Демокрацията е система, в която свободните и честни избори решават кой трябва да е на власт. Поради което държавата трябва да осигури свобода на словото, свобода на медиите, безпристрастно прилагане на закона за изборите, правото на участие в изборите за всички пълнолетни и предоставянето на възможност да намери необходимите ѝ средства на опозицията.
В наше време изборите означават легитимност. Поради това много авторитарни режими демонстрират псевдодемокрация, а не реалност. Изборите в такива страни напомнят театър. Всички прекрасно знаят, че лидерът няма да позволи да бъде победен.
На диктаторите са свойствени следните черти: държат около себе си тесен кръг от доверени хора, поставят на важни държавни постове лоялни привърженици, създават нови политически движения, използват референдуми за одобряване на своите решения и създават нови спецслужби, които да са предани на лидера. Характерно е, че такива хора започват политическата си кариера с популизъм, чийто смисъл е в това, че те ще могат да решават проблемите на страната ако им бъде дадена повече власт, пише Уулф.
Тези хора заявяват, че традиционният елит е затънал в корупция и е просто некомпетентен. Те твърдят, че не трябва да се вярва на експертите, съдиите и медиите. Вместо на тях избирателите трябва да се доверяват на лидера, който представлява хората. Подобен подход оправдава репресиите срещу „враговете на народа“ и при такива условия демокрацията не може да съществува.
Плюсът в това е, че засега такива лидери не са успели да превърнат нито една демократична страна с високи доходи в автокрация. Демократичната машина оцелява, което беше доказано от междинните избори в САЩ. Но все пак в няколко държави популистите с обноски на авторитарни управници са близо до това да получат властта. Вина за това до голяма степен може да се търси в грешките на правителствата и търговския елит, които не се интересуват от съдбата на мнозинството хора в техните страни, които са затънали в алчност, и резултатите от чиято некомпетентност станаха финансовите кризи в САЩ и Европа.
Но тези автокрации не предлагат решение на проблемите: при Путин в русия продължава икономическият спад, а обещанието на Тръмп да „направи Америка велика“ е измама.. Подкопавайки независимите институции такива лидери в крайна сметка правят страните си бедни, а жителите по-малко свободни.
Превод: БГНЕС
Коментари