Коментар на Бърни Сандърс, кандидат за президент на САЩ през 2016 г. Текстът е публикуван в The Guardian.
Доналд Тръмп ни казва, че американската икономика е "абсолютно процъфтяваща", "най-силната, която някога сме имали" и "най-голямата в историята на Америка". Е, в неговия клуб в Мар-а-Лаго, където цената на приема се е удвоила до 200 000 долара, той е прав. Икономиката не може да бъде по-добра за топ 1% и корпоративна Америка.
През 2017 г. топ 10-те корпоративни ръководители в Америка отбелязаха, че комбинираното им заплащане рязко се повиши с над 60% спрямо предходната година, достигайки до 1.85 млрд.долара.
Най-добрите 25 мениджъри на хедж фондове на Уолстрийт получиха над 15.3 млрд. долара през 2017 г., което е с 40% повече от 2016 г. - най-високото за четири години. Невероятно е, че тези 15.3 млрд.долара са почти два пъти повече от тези, които всичките 140 000 учители в детските градини в Америка са получили през миналата година.
Не е изненадващо, че след като беше избран Тръмп, петимата най-богати хора в Америка видяха, че богатството им се е увеличило с над 100 млрд. долара, а корпорациите са обявили за обратно изкупуване на свои акции за над 1 трлн. долара.
Да, при Тръмп икономиката е "абсолютно процъфтяваща" за класата на милиардерите и корпоративната Америка. Но за работещите семейства икономиката не се справя толкова добре.
Спомняте ли си, когато Тръмп обеща, че данъчните му облекчения за богатите ще поставят допълнителни 4000 долара в джобовете на семействата от средната класа?
Е, не се случи така. Реалността е, че бонусите за средните работници са нараснали само с два цента на час, откакто данъчния план на Тръмп стана закон.
През изминалата година заплатите за средностатистическите работници са се увеличили с 1,2% - само 9,11 щатски долара седмично след коригиране на инфлацията. Междувременно, докато много богатите стават по-богати, милиони американци работят по-дълго за по-ниски заплати. Това е икономическата реалност при Тръмп и това е икономическата реалност от последните 40 години.
Истината е, че средностатистическият работник изкарва по-малко днес, отколкото преди 43 години, след коригиране според инфлацията. С други думи, тъй като цената на здравеопазването, лекарствата, отпускани по лекарско предписание, жилищата, грижите за децата и колежът продължават да летят стремглаво нагоре, заплатите на средния работник не вървят в крак с това.
Освен това, докато официалната безработица е сравнително ниска - 3,9%, реалната безработица е много по-висока. Ако включите тези, които са се отказали от търсенето на работа и тези, които работят на непълен работен ден, когато имат нужда от работа на пълно работно време, реалната безработица не е 3,9%. Тя е 7,6%. Дори по-лошо, над 20% от американците в най-работните си години (между 25-54 години) нямат работа - което е повече, отколкото е било преди 11 години.
А истинската безработица при младите хора все още е извън класациите. Според най-новите данни от Института за икономическа политика, над 25% от младите бели американци на възраст между 18 и 21 години, които са завършили гимназия, са безработни или работещи с непълна заетост.. За испаноговорещите в същата възрастова група числото е близо 27%. А младите афроамериканци са безработни или с непълна заетост до 40%.
Не, Доналд Тръмп, икономиката не е "абсолютно процъфтяваща", когато близо 80% от работниците живеят от заплата до заплата - надявайки се, че те няма да с разболяват или че колата им няма да клекне.
Това не е “най-голямата” икономика в “историята на Америка”, когато 43% от домакинствата не могат да си позволят да плащат за жилище, храна, грижи за децата, здравеопазване, транспорт и мобилен телефон, без да влизат в дългове.
Икономиката не е процъфтяваща, когато американците достигат пенсионна възраст в по-лошо финансово положение от родителите си и когато около половината от по-възрастните американци нямат пенсионни спестявания и нямат представа как ще могат да се пенсионират с достойнство.
Не е “най-силната икономика, която някога сме имали”, след като стотици хиляди млади хора не могат да ходят на колежа заради цената, над 30 милиона американци нямат здравна застраховка, един от всеки петима американци не може да си позволи лекарството, предписано от техните лекари и над 40 милиона американци живеят в бедност.
Това не е икономика, с която трябва да се гордеем, когато имаме най-високото ниво на детска бедност в развитите страни, а продължителността на живота в САЩ намалява за трета поредна година.
Докато работещите семейства продължават да се борят, сега САЩ имат повече неравенство в доходите и благоденствието, отколкото когато и да било след 1920-те години. След срива на Уолстрийт, 46% от всички нови доходи, които са били създадени в САЩ, са отишли при топ 1% от населението. Корпоративните изпълнителни директори виждат, че доходите им са се увеличили с 937% през последните 40 години и сега са над 360 пъти повече от тези на средностатистическите им работници. Докато корпоративните печалби са близо до най-високите стойности, заплатите като процент от икономиката са близо до най-ниското ниво.
Най-важната икономическа реалност на нашето време е, че през последните 40 години е имало огромен трансфер на доходи и богатство от средната класа към най-богатите хора в Америка. От 1979 г. долните 90% от американците виждат, че техният дял от националния доход е намалял от 58% на само 46%, което струва почти 11 000 долара на домакинство.
Колкото и лошо да е неравенството в доходите, неравенството в благоденствието е още по-лошо.
В Америка днес топ 0,1% от населението притежават почти толкова богатство, колкото и долните 90%. Тримата най-богати хора в тази страна притежават повече богатство от долната половина на американците - 160 милиона души. Междувременно, средното домакинство в Америка днес има по-малко благосъстоянието, отколкото преди 35 години, след приравняване към инфлацията, а средното благосъстояние на тези в най-долните 40% е почти нулево. Докато работниците с ниски доходи в „Уолмарт“ са принудени да разчитат на купони за храна, Medicaid и обществени жилища, за да оцелеят, семейство Уолтън сега се оценява на близо 170 милиарда долара.
Шокиращо, разликата в благосъстоянието между бели американци и афро-американците се е увеличила повече от три пъти през последните 50 години. Днес, средното бяло семейство има почти 10 пъти повече благосъстояние от средното черно семейство.
Във време на мащабно неравенство на доходите и благосъстоянието, политиката на Тръмп води тази страна в погрешна посока. Над 83% от ползите от данъчния план на Тръмп ще стигнат до първите 1% от населението. Морално фалиралият бюджет, който Тръмп обяви миналата година, щеше да направи огромни съкращения на програми, от които отчаяно се нуждаят работещите семейства, възрастните хора, болните, децата и бедните.
Това е неприемливо. Вместо да се дават данъчни облекчения на милиардери и големи корпорации, ние трябва да изискваме те да плащат справедливия си дял в данъците. Вместо програма за строги икономии за работещите семейства и бедните, се нуждаем от строги икономии за милиардерите и големите мултинационални корпорации.
Вместо да се изхвърлят милиони американци от здравното обслужване, което имат, ние трябва да се присъединим към всяка друга голяма страна на земята и да гарантираме здравеопазването като право, а не като привилегия, чрез системата на Medicare for All.
Вместо да намаляваме социалната сигурност и хранителната помощ за възрастните хора, трябва да разширим тези програми, така че всеки американец да може да се пенсионира с достойнство и уважение.
Вместо да изкормваме мрежата за социална сигурност, трябва да повишим минималната заплата до екзистенц-минимума от 15 долара на час.
Вместо да се намалят безвъзмездните стипендии и да се увеличат лихвените проценти по студентските заеми, трябва да направим обществени колежи и университети безплатни и значително по-нисколихвени студентските заеми
Вместо да приватизираме нашата инфраструктура, трябва да възстановим нашите разпадащи се пътища и мостове, транзитни и железопътни, водни системи и електрическа мрежа и да създадем до 15 милиона добри работни места.
Заедно трябва да се борим за общество, което работи за мнозина, а не за малцина. Трябва да се борим за икономическа, социална, расова и екологична справедливост, а не за необуздана лакомия.
Превод: БГНЕС
Коментари