Коментар на Пиер-Андре Тагиеф, философ, политолог и историк. Той е директор на Френския национален център за научни изследвания. Неговата статия е публикувана във френското издание "Атлантико".
Зад подема на "неопопулистките" партии и движения в Европа се крие неочакваният ренесанс на национализма, който ние смятахме за окончателно отслабнал и изтласкан на заден план от глобализацията и европейската интеграция.
Всякакви мисли за съвременния политически популизъм в Европа ни препращат към въпроса за демокрацията. Преди всичко това е свързано с факта, че националистическите искания се пресичат с демократическите стремежи и им предават редица авторитарни тенденции: украинската революция от февруари 2014 г. и нейните конвулсни последици се превърнаха в нагледно потвърждение на това. По-нататък, за неопопулистките представи са характерни лашканията между свръхдемократичните идеали и принципното недоверие към съществуващите демократични системи, което може да се изостри до открити антидемократични позиции с неизбежните призиви за Месия.
Освен това историята на 20 и започващия 21 век ни дава многобройни примери за свободни и демократични избори, на които победиха популистки партии с антидемократични и авторитарни идеи. Нищо не пречи на противниците на демокрацията да участват в свободните избори, надявайки се да се утвърдят в демократичния режим, за да го разрушат отвътре или да го лишат от първоначалния му смисъл. Именно по тази причина ние трябва в действителност да се страхуваме от някои лидери на европейския неопопулизъм.
В рамките на представителните и плуралистични демократични системи нетолерантните политически или политическо-религиозни групи се възползват от плурализма, когато самите те са в малцинство, но започват да му пречат по всякакъв начин, когато са на власт. Авторитарните режими се утвърждават меко.
"Популизмът" днес означава осъждане, докато "демокрацията" - похвала. Но нали "демокрацията" не е просто дума, която означава толкова скъпа на съвременния човек фикция? Днес само либералите-скептици и закоравелите циници се осмеляват да говорят, като Сартори, че демокрацията е "претенциозно название на нещо несъществуващо", и че тази дума крие от най-наивните факта, че така наречената демокрация днес представлява не нещо друго, а олигархия (даже по-скоро плутократска олигархия) или система от аристократичен тип под маската на плурализма.
Източник: БГНЕС
Коментари