„Не мислите ли, че те искат да фалираме?“. Този въпрос чувах непрестанно по време на кратката си визита в Атина. Моят отговор беше, че няма „те“; че Гърция всъщност не е изправена пред монолитен блок от непреклонни кредитори, които по-скоро биха искали да предизвикат фалита и излизането на Атина от еврозоната, отколкото да оставят лявото правителство да успее; че от другата страна на масата за преговори има много повече добра воля, отколкото много гърци могат да предположат.
Въпреки това можем да разберем защо гърците виждат ситуацията по този начин. Тръгнах си от Атина със страха, че Гърция и Европа може да пострадат от ужасен инцидент – ненужна раздяла, която ще хвърли дълга сянка върху бъдещето.
Историята дотук е следната: в края на 2009 година Гърция се сблъска с криза поради две причини – високия дълг и повишените цени и разходи, които направиха страната неконкурентоспособна. Европа реагира със заеми, които дадоха на Гърция средства, но при условието, че страната ще проведе крайно болезнени политики. Те включваха намаляване на разходите и увеличение на данъците, които ако бяха наложени на САЩ биха възлезли на около 3 трилиона долара на година. Бе договорено и намаляване на заплатите в мащаби, които е трудно да бъдат осмислени, а средната надница бе понижена с 25%.
Тези огромни жертви трябваше да доведат до икономическо възстановяване. Вместо това ударът по покупателната способност задълбочи спада, създавайки гръцката Голяма депресия, която предизвика страдания и огромна хуманитарна криза. В центровете за бездомни могат да се чуят съкрушаващи истории за колабиращата здравна система – пациенти, които не са били приемани в болница, защото не са можели да си платят таксата за прием от 5 евро, били са отритвани, без да им бъде оказана необходимата помощ, защото бедстващите клиники нямат пари.
Автор: Икономистът Пол Кругман, The New York Times
Коментари