Коментар на Уил Хътън, публикуван в The Guardian.
Да се избави от властта на тъмните сили на ЕС и да си върне контрола като се отвори към светло славно бъдеще – това беше визията за Великобритания, която пропагандираха Brexit активистите. Един наистина съблазнителен сценарий, но лъжлив – от горе до долу. Европейският съюз всъщност не пречи на Англия да прегърне света, напротив, той е ключов мост към него. Докато речите на Brexit активистите бяха изпълнени с призив към глобална откритост, техните действия бяха израз на отстъпление. Не левите са тези, от които трябва да се страхуваме да не превърнат света ни в проекция на този на Оруел, а представителите на дясното крило, които си тръгват.
Това започва да си проличава още по-отчетливо сега, когато едни от най-големите национални и международни активи – британските университети, са изправени пред сериозна заплаха. Висшите учебни заведения, посветени на обучение и научни разработки, са един от най-ценните градивни елементи на всяка цивилизация. Освен това, те започват да придобиват все по-голяма роля на икономически институции. Британските университети в 21-ви век имат същата роля като катедралата в средновековните градове – те са магнит за икономически и културни дейности. Те са още ключови работодатели, сътрудници на бизнеса и различни публични агенции. Привличайки все повече млади хора, те се превръщат в генератор на богата и продуктивна градска среда и живот.
Според поддръжниците на Brexit обаче университетите имат и тъмна страна. Те са обвързани с тази страшна дума "чужденци" - хора, които автоматично са класифицирани като анти-британски настроени. Въпреки това Brexit активистите настояват за приемане на чуждестранни студенти и изследователи от ЕС и от цял свят, защото вярват в интелектуалната жизненост, която носят със себе си, и защото се нуждаят от техните пари. Парите от такси на английските висши учебни заведения през 2013 г. и 2014 г. достигат близо 13,7 млрд. паунда, като повече от една трета от сумата идва от вноските на чуждестранните студенти, тъй като те плащат двойно, дори тройно повече от местните младежи. А те харчат и за настаняване, за транспорт, за прехрана. Във всеки един град с университет във Великобритания обучаващите се с небритански произход са блестяща икономическа, социална и културна придобивка, която е абсолютно необходима както за съществуването на самата образователна институция, така и за развитието на местната икономика.
Островното кралство винаги е привличало чуждестранните студенти с две основни предимства - това, че има наистина големи и престижни университети и това, че обучението се осъществява на английски, който е световно признатият език за комуникация между хора с различен произход. Десетки хиляди китайски младежи пристигат в Англия всяка година с едничката цел да научат езика, да вземат диплома и да се приберат обратно в родните си градове. Последната им мисъл е да се заселят в страната и да крадат работата на местните.
Въпреки това вътрешното министерство настоява за причисляване на чуждестранните студенти към имигрантите. Част от това широко прието схващане, че имиграцията е извън всякакъв контрол, върху което всъщност Найджъл Фараж построи своята анти ЕС кампания, се дължи на статистическите данни. Цифрите сочат, че през миналата година нетната имиграция е била в размер на 336 000 души, но всъщност 169 000 от тях са били обучаващи се, което означава, че реалния брой на имигрантите рязко спада до 167 000.
Водената от Тереза Мей, започната още по време на мандата ѝ като вътрешен министър, политика за отричане на тези статистики продължава и сега, след като тя беше избрана за премиер. Според нея голяма част от чуждестранните студентите остават в страната, след като се дипломират, което според нея превръща висшето образование във вратичка за заобикаляне на имиграционния контрол. Легално на Острова могат да останат студентите от страни-членки на ЕС, но те са само ¼ от всички чужденци, обучаващи се в британските университети. Но истината е, че няма система, която да проследява и да посочва сигурни данни за броя на останалите и напусналите чуждестранни студенти.
На мен обаче ми е трудно да повярвам, че има армия от близо половин милион бивши студенти от азиатски произход, чиито визи за обучение са изтекли, но те са останали да работят във Великобритания, влизайки в черната икономика на страната.
Канцлерът Филип Хамънд изказа загриженост, че заради тези съмнителни причини, университетите ще трябва да намалят броя на чужденците, които приемат, което ще има драстични последствия върху тяхната жизнеспособност, финансово положение, както и негативно влияние върху репутацията на Великобритания. Преди около 10 дни той обяви, че необходимо да се провери общественото мнение по въпроса за чуждестранните студенти, за да се прецени доколко е релевантна политиката и предложението те да бъдат категоризирани като имигранти. Министърът на външните работи Борис Джонсън, който като кмет на Лондон, твърдо заставаше зад правата на студентите от чужбина, сега е станал безгласен. Той прокламира отвореност към света, но не и към Европа.
Великобритания не може да избяга от своята история, език, както и от възможностите и предизвикателствата, които ѝ предлага глобализацията. Именно в рамките на тази глобализация Китай ѝ изпраща близо 90 000 студенти на година, Индия – 18 500, Малайзия – 17 000, Хонконг – 16 000, а Сингапур, Тайланд и Пакистан по 7000 всяка. Ние трябва да сме горди, че тези страни изпращат младежите си тук и ако ние ограничим достъпа им до английските висши учебни заведения, САЩ, Австралия и Канада ще са изключително щастливи да ги приветстват в техните университети и икономики. Загубих броя на чуждестранните младежи, които се колебаят дали да продължат обучението си в страната, кандидатствайки за по-висока образователна степен, защото са уплашени от това, че атмосферата около тях става все по-враждебна.
Нито един министър, който подкрепя напускането на ЕС, не говори за техните проблеми и каузи, нито за международното значение на английските университети. Въпреки това пропагандират отвореност на страната и прегръщане на света и глобализацията. Те са шарлатани. Аз лично си искам страната обратно.
Коментари