Да кажем „не“ на някого може да е по-трудно, отколкото изглежда. Изисква се самосъзнание и доста задоволително самочувствие, ако това означава, че има реален шанс да разстроите човека срещу вас или да пропуснете дадена възможност. Но в крайна сметка, няма нищо лошо да използвате отрицателната думичка. Ето защо.
Казвайки „не“ създавате собствени граници
Изкуството да кажете „Не” наистина се свежда до определяне на граници и вземане на решения спрямо предоставен избор, а не от страх или съжаление. Когато правите решения, основани на страха, обикновено мислите ви се лутат около евентуалните загуби - Ще пропусна ли най-голямата възможност в живота ми, като кажа „не“? Ще ми откаже ли този клиент? Ще загубя ли информацията, от която се нуждая? Тревогата, че ще пропуснете нещо, ви кара да приемате всичко. Но когато обмисляте решенията си от друга гледна точка, мислите за това как една възможност ще се впише в живота ви.
Единственият начин да стигнете до умението за взимане на адекватни решения е да поставите граници. Започнете да записвате всички минали преживявания, които са били неприятни или вредни. След това може да хвърлите този лист хартия, защото не искате тези неща в живота си. Но може и да го използвате като трамплин, за да запишете всичко, което искате - цели, умения, които да развиете, типа хора, с които искате да работите.
Доверявате се на инстинктите си
Определянето на личните граници е ключът към думичката „не“, но научаването кога да се съгласиш с нещо и кога да си тръгнеш, е инстинктивно. Научете се да се доверявате на интуицията си. Всички ние чуваме този малък глас, който се обажда, когато нещо не ни се струва правилно. Не винаги ни казва точно какво не е наред със ситуацията или човека срещу нас, но знаем, че нещо не е както трябва. Не се опитвайте да го заглушите повече.
Коментари