За България - каквото остане?

Не е прието еврокомисарите да се оглеждат за нова работа, докато са на пост в Брюксел. Затова Кристалина Георгиева беше принудена да си тръгне оттам, твърди един български наблюдател. А кой би трябвало да я замести?

Седмица след като Кристалина Георгиева обяви, че ще напусне поста си на зам.-председателка на ЕК и еврокомисар по бюджета, за да оглави Световната банка, новата българска номинация за Брюксел остава неясна. Непосредствено след подадената оставка, германецът Гюнтер Йотингер пое нейния ресор по бюджета, а председателят на Еврокомисията /ЕК/ Жан Клод-Юнкер обяви, че ще се консултира с Европарламента  за евентуални размествания в портфейлите на комисарите. В българското публично пространство се завъртяха имена на предполагаеми кандидатури, спекулативно започнаха да се коментират вариантите за еврокомисар.

И пак за "женските" квоти

Директорката на „Европейския институт“ в София Юлиана Николова припомня, че новият български комисар първо трябва да бъде одобрен от председателя на ЕК и то след консултации с цялата колегия на комисарите, след което да бъде утвърден от Европейския парламент. „Когато създаваше сегашната ЕК през 2014 година и вече беше подбрал нейните членове, Жан-Клод Юнкер с гордост обяви, че за първи път в състава на новата структура е било постигнато равновесие на половете - т.нар.“gender balance”.

За да бъде запазен този баланс, може да се очаква, че г-н Юнкер отново ще предпочете жена на мястото на Кристалина Георгиева", прогнозира за Дойче Веле Юлиана Николова и уточнява: „За мен не бива да се говори за „жена" или „мъж" на този пост. Изборът не следва да се прави по полов признак. Важното е какви качества ще притежава новият български кандидат и как той ще успее да ги защити и докаже в комисията“.

Журналистът Светослав Терзиев от своя страна припомня шеговито, че България вече е изпълнила своята женска квота в Брюксел, тъй като „досега е имала три женски кандидатури за еврокомисар". Терзиев също смята, че е по-важно да бъде номинирана подходяща личност за съответната работа в ЕК. "Тъй като комисията не е ресторант, в който всеки може да си избира портфолио от нейното „меню“, България ще се наложи да се задоволи с онова, което и предложат“, каза Терзиев пред Дойче Веле.

Юлиана Николова смята, че престижът на дадена позиция в европейските структури зависи от качествата на личността, която я заема. Тя също предполага, че е малко вероятно да се сбъдне желанието на премиера Борисов за запазване на заместник-председателския пост в Комисията. Ако ЕК трябва да бъде прекроявана, за да се създаде подходящ пост, който да е зам.-председателски, ще се наложи ново гласуване в Европарламента, което едва ли ще се случи, казва тя и дава пример:„Както е известно, през  юни, след референдума за излизането на Великобритания от ЕС, британският комисар за финансовата стабилност, финансовите услуги и капиталовите пазари Джонатън Хил подаде оставка и за неговият приемник Джулиън Кинг специално беше създадено нов ресор, свързан с борбата с тероризма, организираната престъпност и кибер- престъпността. Така че сега е по-вероятно новият български комисар да получи част от портфолиото на друг негов колега или за него да бъде създадено нещо съвсем ново“, прогнозира Юлиана Николова.

Отговорността на европейските „job seekers”?

Светослав Терзиев е убеден, че за заместник-председател на ЕК няма как да бъде назначен току-що избран комисар, за когото дори не се знае дали би се справил в брюкселската  среда. „На тези  позиции се избират опитни и доказали се хора в европейските дела и затова е нереално София отново да претендира за заместник-председателското място. В крайна сметка човек може да е успешен министър в родината си, но това не означава, че ще е е непременно и успешен комисар в Брюксел“, коментира анализаторът.

Терзиев смята, че Кристалина Георгиева е заемала заместник-председателския пост на ЕК заради опита й като комисар и в предишната ЕК. Ето как той обяснява защо България загуби престижната позиция в ЕК:

"Кристалина Георгиева се провали в ЕК не защото се кандидатира за Генерален секретар на ООН, а по-скоро защото беше започнала да си търси работа в Световната банка. Не е прието еврокомисарите да се превръщат в „job seekers” - т.е. да се оглеждат за някаква друга работа, докато са на длъжност в Брюксел. Това демонстрира пренебрежение към заемания пост. А кандидатстването на г-жа Георгиева за ООН също беше своето рода ослушване за нова работа. Във време, вкоето се изработва бюджетът на ЕС за 2017 г., когато е в ход междинният преглед по изпълнението на разходите от многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., което са изключително важни дейности за един комисар, не може той да изостави работата си и да поискаш едномесечен отпуск, за да се състезава за друг пост. Затова г-жа Кристалина Георгиева просто трябваше да си отиде от Брюксел“, коментира Светослав Терзиев.

Партийна или експертна номинация?

Юлиана Николова посочва, че не е нужно кандидатът да бъде партиец, въпреки че при избора на еврокомисари се отчита партийната принадлежност на правителството, което го е излъчило, като се гледа това да съответства приблизително на съществуващата конфигурация в Европарламента. „Колкото до експертността, през 2009 г. ние вече имахме достатъчно горчив опит с кандидатка, която не успя да представи достатъчното убедително експертните си познания пред Комисията „Барозу-2", за да бъде одобрена за комисар. Затова следва да се внимава много!", смята Николова.

„Не е нужно да се залага на партиен функционер за кандидат, достатъчно е да бъде предложен човек с авторитет, който добре да представи България. Такава личност ще бъде приета, защото за нея ще се говори като за съответната държава. Като комисар „той" или „тя" няма да има партийна определеност, а и едва ли някой ще се интересува от нея. Макар че споменът от коя партия и държава е тръгнал, ще остане. Това обаче в никакъв случай не следва да бъде предварително условие за съответната кандидатура“, е убеден журналистът Светослав Терзиев.

Източник: "Дойче Веле България"