Коментар на финансовия анализатор Борис Петров
Решението за влизане на България в еврозоната е много повече стратегическо и политическо и в по-малка степен тактическо и икономическо.
А то е стратегическо, защото, както знаете, в момента тече дискусия за бъдещето на ЕС. Приключи срещата във Версай, на която европейските лидери заявиха своята подкрепа за т.нар. сценарий №3 или Европа на няколко скорости. Ако държавите, които желаят да се интегрират по-бързо, включително икономически и политически, имат съгласие за това, могат да го направят и против волята на тези страни, които не желаят да се интегрират. Налице ще бъде едно прегрупиране на страните в ЕС и то очевидно ще протича в посока по-бърза и по-дълбока интеграция за тези от тях, които са членки на еврозоната, заедно с държавите, които са заявили намерение за бързо присъединяване към еврозоната, за разлика от другите, които се колебаят.
Затова в момента е тактически важно България да декларира, че тя е част от държавите, които искат да се интегрират. Чисто икономическите аргументи за мен са категорично в полза за нашето бързо присъединяване към еврозоната, защото ние изпълняваме критериите от Маастрихт. Единствено т.нар. реални критерии или конвергенцията на реалния доход на глава от населението не изпълняваме. Но този критерии не покриват и останалите държави, които в момента са членове на еврозоната - като прибалтийските републики и Словакия.
Не съм съгласен с тезите на критиците, че дисбалансите на икономиката като членове на еврозоната ще компенсираме с нови заеми. Защото дисбалансите са създадени на базата на политически грешни решения, включително и на регулаторите, така че ние тази цена ще трябва да я платим. Колкото по-скоро се присъединим, толкова по-малка ще бъде тя. А колкото по-късно – толкова по-висока ще бъде цената.
Изборът е наш: дали да бъдем решителни или шикалкавещи, дали да бъдем амбициозни или примирени, дали да сме труженици или паразити, глобални или локални, интегрирани или комплексирани, дали да бъдем център или периферия. Смятам, че трябва да бъдем решителни и да го направим.
За мен нашата интеграция в европейския валутен механизъм е стратегически избор, но той е и нашата ваксина срещу популизма, който днес залива Европа. Влизането ни в еврозоната ще бъде и спирачка за опитите за подмяна на паричния режим. Това ще бъде гаранция за благосъстоянието на хората, катализатор за структурни реформи, насочен срещу корупцията и гаранция за изграждане на силни и независими институции – защитници на обществения интерес. По този начин ще намалим риска за бизнеса и предприемачеството ще се разгърне с пълната си сила. Ще тръгне успешно и съдебната реформа, надявам се.
Измислица е, че преминаването ни към еврото ще струва много пари, които трудно ще платим. То не струва пари. В момента БНБ поддържа около 20 млрд. евро валутни резерви, които при влизането в еврозоната ще станат излишни. И те ще могат да се използват за други неща, като, например, формиране на фонд за благосъстоянието на нацията, който да се използва за инвестиции – било то в образованието, било то за социални услуги. България е една от малкото държави, в които правителството поддържа един депозит в централната си банка в размер на почти 4-5 млрд. евро. Тогава той няма да е необходим в момента, в който страната ни влезе в еврозоната. Защото сега той е част от валутните резерви, необходими за функционирането на Валутния борд. Да не говорим, че минималните задължителни резерви на банките ще станат от 10%, както е сега, до 1-2%, както е в еврозоната, което освобождава ресурс дългосрочно. Той ще позволи на банковата система по-ефективно да посредничи и да достигне малките и средни предприятия, които изпитват сега затруднения.
Смятам, че сега е моментът за обществен дебат по темата, сега е моментът за вземането на решения и за подаването на молбата за членство в еврозоната. Помните, че още през 1995 г. България подаде молба за членство в ЕС при правителството на Жан Виденов и мислите ли, че тогава бяхме готови за това? Естествено, че не. Но то бе политическо решение, с което страната ни искаше да покаже на света, че иска да се приобщи към обединена Европа. През 1999 г. започнахме преговорите, които продължиха твърде дълго, до 2005 г., когато бе решено нашето присъединяване към ЕС. Никой, обаче, тогава не дискутираше дали сме готови, защото решението бе политическо, стратегическо. Същото е и сега за членството във валутния механизъм и еврозоната. Затова час по-скоро трябва да предприемем и тази стъпка.
Коментари