Коментар на Ваня Григорова, икономически съветник в КТ”Подкрепа”, публикуван в БГНЕС.
1296 лв. - това е средната работна заплата за столицата по данни на националната статистика, научихме тези дни.
Много ли е? Бележат ли трудовите възнаграждения значим ръст? По-ларж ли са работодателите?
Краткият отговор е „не“.
Разбира се, не говоря за всички работодатели. Ползваме средните величини, защото е най-лесно и достъпно, при всичките им несъвършенства. Всички знаем за средно аритметичния продукт между картофи и свинско и колко подвеждащ е той. Съществуват и по-информативни величини, като медианното възнаграждение ,например, или това, което се получава от най-голям брой хора, но те не се публикуват от НСИ. Вероятно се приемат за конфиденциални.
Трябва да кажем, че коментираното възнаграждение не е националната средна работна заплата. Общо за страната средното възнаграждение е 952 лв. Промяната в размера на МРЗ се отразява и на средната заплата. От януари 2015 г. минималната работна заплата (МРЗ) се увеличи три пъти, не като размер, а като брой изменения – януари 2015 г., юли 2016 г. и януари 2016 г. За последните 15 месеца минималната работна заплата нарасна с почти 17%, а средната с 11%. Т.е. ръстът на средното възнаграждение е по-малък от този на МРЗ и вероятно до голяма степен промяната, за която говорим, се дължи на административното увеличение на минималната заплата през последната година и половина.
Върху възнагражденията влияят и размерите на минималните осигурителни доходи (МОД) – върху тях се плащат минималните осигуровки на служителите. През последната година те също бяха увеличени. С други думи, ръстът на средната работна заплата е и резултат от изсветляването на трудовите отношения. Не е тайна, че в много фирми част от заплащането е в плик. По същество увеличението на МОД води до преместване на част от парите от плика в официалната ведомост. И докато под въздействието на МРЗ, средното възнаграждение расте, макар и с по-нисък ръст, то под въздействието на МОД има само счетоводна, но не и реална промяна. Поне по отношение на личните бюджети.
Да, наистина средната работна заплата расте. Трябва да се отбележи обаче, че това не важи за всички части на страната. Например, за последната година увеличението в гр. София е със 7%, в София област обаче с… нула. 1300 лв. звучат като една нормална работна заплата, това е и най-високата средна за България. Подчертавам, обаче, че това е брутната заплата. Разполагаемият доход всъщност е около 1130 лв. в София. Защо има значение, че е в столицата? Защото тук наемите са относително високи, а все повече хора се налага да живеят под наем. Защото билетчето за градския транспорт е 1,60 лв., а в големия град се пътува с повече от едно превозно средство. Защото таксата за общинска детска градина е 60 лв., ако въобще се класирате за общинско детско заведение. В противен случай се започва от 500 лв. за частна детска градина.
Мога да продължа с още много „защото“, но ще приключа само с един красноречив, според мен, факт. Потребителските кредити в края на 2007 г. са 831 млн. лв., а към март 2016 г. те вече са 1,511 млрд. лв. Двойно по-висока задлъжнялост и то без да се отчитат т.нар. „бързи кредити“.
На фона на кредитите, които трябва да се изплащат и като имаме предвид, че разходите за труд в България са 6,5 пъти по-ниски от средните в Европейския съюз, 7% увеличение на средната заплата няма никакво значимо въздействие върху живота на българина. Поради това хората не са усетили значима промяна. Такава просто няма.
Коментари