Коментар на икономиста Калоян Стайков, публикуван на www.ime.bg
Неуморните работодателски атаки срещу новите цени на електроенергията и по-конкретно срещу добавката за „задължения към обществото”, които се позагубиха през август, продължиха и тази седмица с нови предложения. За съжаление, те наподобяват по-малко добре обмислени и завършени идеи и повече на изстрели в тъмното, което нито е добра идея, нито има висока вероятност да уцелят целта си.
Едно от новите предложения е да се въведе пазарен таван на цените, по които се изкупува електроенергията от ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Ако пренебрегнем очевидния въпрос как едновременно има пазар и таван на цената, по-интересният е колко е пазарната цена на електроенергията от ТЕЦ в България? Въпреки че в България уж има пазар, почти цялата търгувана електроенергия на него се предоставя от АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица Изток 2” и НЕК, като последната продава електроенергия от различни източници (микс). Няма публични данни за пазарната цена на ТЕЦ „Марица Изток” 2, а дори и да имаше, те щяха да са изкривени заради: начина на финансиране на централата – собствени, заемни, грантови средства; отдавна изплатените инвестиции за производствените мощности; наличието на кръстосано субсидиране между регулиран и свободен сегменти на пазара; и не на последно място – факта, че 100% от капитала ѝ е собственост на държавата, т.е. за нея напълно важи имплицитната гаранция на държавата. Накратко – в България няма пазарна цена за електроенергия от ТЕЦ.
Друго предложение на работодателите е за промяна на методологията за определяне на регулираните цени и добавката „задължения към обществото” от разходопокривна към такава, която се базира на европейски еталони (benchmark). Подобна идея звучи разумно, но резултатът от нея ще бъде, в най-добрия случай, получаване на някаква приближена, а не абсолютна, стойност за сравнение, тъй като едва ли има централи в ЕС, които са строени при идентични условия. Разликите са много – капиталова структура (разпределение между акционерен и заемен капитал), условия на финансиране, инвестиционни разходи, използвана технология, калоричност на въглищата, държавна политика и т.н. Използването на усреднена стойност за целия ЕС или за няколко избрани страни е още по-лоша идея заради гореизброените различия, които неминуемо ще са в полза за едни централи и - в ущърб на други. Поради тези причини не може да се използва и пазарната цена на ТЕЦ в ЕС за определяне на цените в България.
Тук възниква и следният въпрос – ако ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 получават само „пазарна” цена, какво става с остатъка от дължимата цена по дългосрочните договори? Работодателите аргументират предложението си с това, че "когато [ЕК, която беше сезирана от КЕВР] постанови неправомерна и недопустима държавна помощ, парите над пазарната цена ще трябва да се връщат". Това е така тогава и само тогава, когато ЕК се произнесе за наличието на неправомерна държавна помощ. Ако не го направи, парите остават дължими. Именно това се случи през ценовия период 2014-2015 г., когато КЕВР определи по-ниски цени за двете централи с презумпцията, че договорите между тях и НЕК ще бъдат предоговорени. Това не се случи и естественият резултат беше трупане на задължения на НЕК към централите, които към 30 ноември 2015 г., когато се очаква да бъдат изплатени, биха достигнали около 1 млрд. лв. по оценка на министъра на енергетиката. Излиза, че това изглежда като добра идея на работодателите и сега предлагат подобна мярка.
Всъщност усилията им изцяло са насочени към намаляването на добавката „задължения към обществото” до средноевропейското ниво с цел да понижат разходите си. Доклад на Съюза на електроенергийната промишленост в Европа Евроелектрик от началото на годината показва еволюцията на тази добавка за индустрията в 34 европейски страни, която в периода 2009-2012 г. се е увеличила средно със 157% (стр. 17). През 2012 г. средният размер на добавката в разглежданите страни е 21 евро/МВтч., докато в България е 5,63 евро/МВтч (средноаритметичната стойност на 3,72 и 18,31 лв./МВтч съответно за първата и втората половина на 2012 г.) или значително по-ниско от европейското ниво. Средната добавка за 2015 г. в България е 14,53 евро/МВтч (18,93 лв./МВтч за първото и 37,90 лв./МВтч за второто полугодие) и ако приемем, че цената от 21 евро/МВтч е останала непроменена в останалите страни, то пак сме далече от средните нива.
Делът на тази добавка от крайната цена за електроенергия, включително всички данъци и такси, в България е един от най-ниските както през второто полугодие на 2012 г., така и през първото на 2015 г.[1] През 2012 г. делът на добавките в България представлява между 8 и 15% от крайната цена в зависимост от годишното количество изкупена електроенергия, докато средните нива за ЕС-27 са 9-20%, а за еврозоната – 8,5-20%. Ситуацията не е по-различна през първото полугодие на 2015 г., когато единствените страни с по-ниско съотношение на добавката към крайната цена за електроенергия от това в България са Дания, Германия, Италия, Кипър и Англия. В Испания съотношението е по-ниско единствено при годишно потребление до 20 МВтч. С други думи работодателите не се стремят към достигане на средните европейски нива, а към понижаването на добавките под тях както в абсолютна, така и в относително изражение.
Импулсът на работодателите за реформи в енергетиката не е нито излишен, нито неоснователен, макар да е позакъснял. Въпреки това форматът му – спасяване поединично, навежда на мисълта за краткосрочни решения, които в средносрочен и дългосрочен план най-вероятно ще създадат още по-големи проблеми. Подобно поведение често се наблюдава от страна на управляващите в България, но не изглежда като разумен подход за национално представителни работодателски организации.
Коментари