Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, публикуван на ime.bg.
Няколко пъти през последната година обръщаме внимание на това, че промяната на закон (банкови регулации; Фискален съвет; енергиен регулатор) не променя манталитета на населението, бизнеса или управляващите, а е по-скоро блян за светло бъдеще. В началото на февруари писахме, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) „продължава да се използва за извличане на политически дивиденти вместо за осигуряване на стабилност, предвидимост и баланс между участниците в електроенергийната система”. Това, за съжаление, се потвърждава от последното решение на парламента да даде възможност на комисията да отложи началото на новия ценови период до 1 август, каквато законова поправка имаше и през 2013 г.
Само по себе си това е абсурдно, тъй като най-общо целта на закона е да урежда социални, икономически или регулаторни отношения и по този начин да осигурява предвидимост и да улеснява взаимоотношенията в икономиката. Промяната му на пожар, както се случи с изменението на Закона за енергетиката, които бяха приети на първо и второ четене в рамките на едно заседание означава, че той не се използва за уреждане на отношения по принцип, а за обслужване на една или друга група от недоволни хора. В момента недоволни са частните компании, за които цената на електроенергия се очаква да се увеличи значително. През 2013 г. домакинствата бяха недоволни, което доведе до няколко последователни понижения на цената на електроенергията в резултат от законодателни промени. С други думи, законът не се променя, за да се уредят по-добре взаимоотношенията в икономиката, а за да се угоди на една или друга група, от което да бъдат извлечени политически дивиденти.
В средата на 2013 г. с промяна в Закона за енергетиката беше дадена възможност на регулатора да отложи началото на новия ценови период отново до 1 август, но тогава бяха налице „неочаквани” обстоятелства – смяна на състава на комисията. Това стана в началото на юни и беше необходимо време новите членове да се запознаят с ценовите искания на компаниите и да вземат решение. В момента ситуацията не е такава. Настоящият състав на КЕВР беше избран в началото на април и имаше на разположение близо три месеца, за да изготви и приеме новото ценово решение. Нищо изненадващо или неочаквано не се е случило през последните три месеца, за да е необходим още един месец за приемане на ценовото решение.
Като аргумент за отлагането на решението се посочват продължаващите финансови проверки в компаниите в сектора, които се извършват от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Аргументът е, в най-добрия случай, несериозен поне по три причини. Първо, тази проверка трябваше да е с висок приоритет, тъй като проблемите в сектора не са от тази година, трябваше да е започнала при първа възможност и вече да е приключила, така че КЕВР да може да използва резултатите от нея в ценовото си решение. Защо това не се е случило до началото на юни не е ясно, но неефективната работа на администрацията не е причина за отлагане на решението. Второ, не е ясно докога ще продължи финансовата инспекция и дали в края на следващия месец няма да се поиска още един месец отсрочка, което само ще влоши състоянието на сектора. Трето, чл. 31а от Закона за енергетиката дава право (макар това да не е добра идея от гледна точка на предвидимост) на КЕВР да променя цените по време на ценовия период, което ще ѝ позволи много бързо да коригира цените, след като АДФИ публикува резултатите от проверките.
Като цяло фактът, че негативната енергия е насочена към КЕВР както от изпълнителната и законодателните власти, така и от частния сектор, е доста странен, тъй като с промените в Закона за енергетиката от март именно АДФИ „осъществяват последващ контрол [на финансово-стопанската и отчетната им дейност] на енергийните предприятия, осъществяващи дейности при регулирани, включително при преференциални цени на електрическа енергия”. С други думи, ако някой не е открил неефективностите и злоупотребите в системата това е АДФИ, а регулаторът не бива да базира цени на предполагаеми възможности за съкращения, както го правеше през последните два ценови периода.
Това, което наблюдаваме е как изпълнителната власт (АДФИ е към Министерството на финансите) и парламентът си измиват ръцете с КЕВР с извинението - „ние правим каквото можем, но не можем да се месим в работата на комисията”. Подкрепата на премиера за протестите на бизнеса и решението да се даде възможност за отлагане на началото на новия ценови период с един месец е признание, че регулаторът не си е свършил работата. Това дава допълнителни аргументи на бизнеса – „парламентът и Министерският съвет ни подкрепят”, да продължи да иска отстъпки и отсрочки от цената за електроенергия. Това не решава проблемите нито на сектора, нито на икономиката, а просто премества един проблем от една група при друга. И така до следващите протести...
Коментари