Коментар на Мариана Христова, експерт в Гражданска инициатива за забрана на фракинга
Доминиращото мнение в Европа е, че отлагането на дебатите и гласуването на резолюцията по ТПТИ в ЕП във времето се използва само, за да се упражнява натиск, да се лобира сред онези евродепутатите, които не поддържат Трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ. И евентуално - да бъдат купени.
Казвам смело "купени", защото неотдавна "Гардиън" публикува списък на американските сенатори и точните суми от десетки хиляди долари, които заинтересовани корпорации са им платили, за да бъдат защитници на ТПТИ, което облагодетелства едрия бизнес. Вместо да се поведе открит дебат се дава възможност на поредните задкулисни маневри за търсене на споразумение с десницата на ЕНП, което неминуемо изостря съмненията, че ще се допусне "промъкване" на частния арбитраж в ТПТИ през задната врата.
Отлагането мина "на магия" в ЕП със 183 гласа срещу 181. То не се поддържа нито от крайно левите партии, нито от зелените, нито от евроскептиците… Но, за съжаление, не получи достатъчно подкрепа и от нашите евродепутати, сред които има различни позиции. А още по-тъжното е, че наши пратеници в Европарламента, 11 на брой, според моите източници, изобщо не са се появили за гласуването.
Притеснението ми е, че се обръща прекалено много внимание на частта в ТПТИ за частния арбитраж, който по принцип изобщо не трябва да бъде приет нито от леви, нито от десни. Но като се измества фокуса върху арбитражите, хората остават с впечатление, че можем да приемем и да отстъпим по другите позиции в споразумението. А те касаят нормативната база, изискванията за сигурност, качество, храни, земеделие - все спорни моменти, които категорично срещат несъгласие.
Само за един ден след отлагане на дебата и гласуването, Общоевропейската петиция срещу ТПТИ е събрала над 30 000 подписа. Изключително негативно е отношението на обикновените граждани на ЕС, защото те са убедени, че от такъв договор могат само и единствено да загубят. Човек може да си направи изводите дори само да погледне последиците от приемането на споразумението НАФТА, подписано между САЩ, Мексико и Канада. Щетите върху икономиките на Канада и Мексико са огромни, но са спечелили САЩ.
ТПТИ изцяло трябва да бъде отхвърлено, защото принципите на законодателството на европейския континент са коренно различни от тези отвъд океана. Европа се основава на принципа на предпазливостта, т.е. нашите компании първо доказват безопасност на продукцията си и едва след това може да се пристъпи към реализацията им на пазара. Докато в САЩ е точно обратното - компаниите първо вкарват стоките си на пазара, а след това дребният потребител започва да се мъчи да доказва нанесените от тях вреди и щети, което е изключително трудно. Няма как малките пари при такъв казус да победят големите. А и случаите на вреди се разчуват на един много късен етап. Защото самото законодателство на САЩ предвижда извънсъдебни споразумения с клауза за конфиденциалност. Т.е. не се разбира веднага, че случаите са масови и текат години наред с вреди върху здравето на хората и на околната среда.
На тази прагматична основа законодателствата от двете страни на океана е невъзможно да се срещнат. Затова ще сравня приемането на ТПТИ с подписването на чисто бял лист от страна на ЕС, защото ние не знаем за много от технологиите, които вече съществуват в САЩ. И съответно нямаме изградена нормативна база за тях, тук в Европа. Което означава, че ако една компания пристигне тук с нова технология, ние изпадаме в състоянието да се движим по американското законодателство.
За жалост, след като години наред се борим за демокрация в цял свят, стигнахме дотам, да констатираме, че тя работи само за онези хора, които могат да си платят за нея. А това обикновено са големите корпорации, които станаха съизмерими с националните правителства по финансови и законодателни възможности. Те вече се сляха с правителствата в световен мащаб, а последните сведения са пресни и ги изнесе "Гардиън" - списъкът с корумпираните американски сенатори и сумите, предназначени за тях, за да сменят позицията си за ТПТИ.
При нас не може да се говори за свобода и демокрация тогава, когато съществуват властови и икономически методи, с които може да се обърне общественото мнение. Или по-просто - да се купи една политическа върхушка, която да се наложи над общественото мнение, какъвто е случая с ТПТИ. Защото вече имахме петиция от над 1 млн. подписа, която бе изхвърлена в коша за боклук от ЕП. Забележете – подписката срещу ТПТИ не беше призната, защото споразумението не било икономическо.
Европейците имат правото да кажат "НЕ" на Трансатлантическото споразумение и сме длъжни да го направим, защото този, уж невинен, документ застрашава нашия живот, на милионите европейци, не този на шепата елити на върха.
Източник: БГНЕС
Коментари