Коментар на доц. Преслав Димитров, декан на Стопанския факултет и ръководител на катедра "Туризъм" в ЮЗУ, публикуван в БГНЕС
В края на летния туристически сезон като нормативни показатели стоим добре. Но трябва да се видят оборотите от ДДС в края на 2016 г., за да отчетем реалните приходи от туризма, защото понякога се получават изненади. Засега имаме ръст на туристическите посещения – средно между 30%-40%. С тази забележка, че този ръст бе реализиран в пика на сезона – юли и август. Докато началото – май и юни бяха слаби месеци.
На първите места са традиционните ни гости от Германия, Великобритания, Русия, Румъния, Австрия. Особеното тук е, че те предпочетоха България заради т.нар. „Синдром на охлюва“. Това означава, че когато има политическа нестабилност, като в Турция и в други страни от Средиземноморието, то туристите винаги предпочитат по-сигурната дестинация, независимо от атрактивните предложения на курорти, в близост до размирици. Така че заради напрежението в Турция, преврата там, конфликта ѝ с Русия, войната в Сирия, бежанската вълна, проблемите в Гърция – България спечели. И привлече руските и централноевропейските туристи. Тези благоприятни конюнктурни фактори способстваха за ръста у нас.
Но… да не се заблуждаваме.
Ръстът на туристи у нас не е благодарение на българските хотелиери. Разбира се, добре е, че показахме подобрените регулаторни мерки за качеството на туристическия продукт. По отношение на храната, на плажовете, проверките, които се направиха от Агенцията за безопасност на храните и от Комисията за защита на потребителите, съвместната работа на институциите, които дадоха положителен ефект. Но все още има какво да се желае. Най-вече заради това, че туристите, които пристигат у нас са нискокатегорийни, ползват нисък ценови сегмент и нямат собствена визия за трайно и дългосрочно потребление.
На вътрешния пазар продължава сериозният отлив на български туристи от Черноморието. Независимо от настоятелните, но недомислени ПР опити да се заклейми ходенето в Гърция на почивка. Това не е правилният подход. Прозрачно и нелепо е да се изкарват повърхностни Facebook статуси на тема колко недостойно е да не се купува българското. Все едно да кажеш, че е хубаво да се яде кашкавал повече, отколкото сирене или обратното.
Представителите на средната класа у нас, които разполагат с прилични доходи и се намират твърде близо до гръцките курорти, не са мислили много къде да отидат, за да отдъхнат. Те са си отговорили на простия въпрос – какво няма в Гърция, което ме привлича? Първо, няма нечистотии в морската вода – тя е чиста и прозрачна. Второ, няма хотелски комплекси, изградени в стил мутро – барок, принадлежащи на хора, получили своето богатство по твърде съмнителен начин. Трето, няма намръщени хора, които гледат лошо по заведенията...
От друга страна, не бива да си кривим душата, българската администрация полага усилия, министерството на туризма не е от тези с високите бюджети, пък и правомощията му не са такива, че да реши всички въпроси на този бранш. Смятам, че ако се засилят функциите на министерството, което да наложи смислена политика, ще има резултат, ще се подобри качеството на родния туристически продукт. Казвам, всъщност, че министерството трябва да има достатъчно средства за промоционални кампании, в пъти по-голям бюджет за участие в туристически събития, за субсидиране на участието на българските хотелиери и туроператори на национални щандове в чужбина. Да, това се прави, но мащабът трябва да е много по-голям. Защо ли? Ами просто е – от данъците на същите тези хотелиери и потребители в туризма се издържа в голяма степен и българската държавна машина. 15% от БВП се пада на туризма директно, а индиректно умножете тази цифра по 5 или 6, т.нар. туристически мултипликатор, получава се резултат от 40%-50% приходи в икономиката.
Ако няма радикални промени в отношението ни към този важен бранш дали ще продължим и следващата година да се надяваме на единия късмет с туристите, на “Синдрома с охлюва“? Както се казва – дали, ама надали.
Коментари