Коментар на Красен Станчев, публикуван в ime.bg.
„Държавата я няма“, „къде зяпа правителството“… Призиви като тези се материализират като субсидии: за майчинство, гледане на деца, учене, заетост, безработица, градушка, зеленчуци, тютюн, говеда и друга живнина, приоритетни отрасли и предприятия, и закъсали такива (особено малки и средни), за общински жилища, за реклама на страната, за длъжниците; за големите и малките потребители на електроенергия, и пр. Резултатът от тях е един общ недостатък.
Те изискват регулиране, преразпределение на доходи и правят възможна и вероятна злоупотребата със средствата от преразпределението. Най-странното е, че логиката на този процес създава злодеятелите, а не обратното.
Правителството и ти
Когато отделните хора харчат свои собствени ресурси за собственото си благо – независимо как го разбират, обществените блага се появяват като съвкупен продукт на тези усилия. Положението е много различно, когато те правят това с чужди пари за други хора, а не за себе си. Това просто наблюдение дължим на един нобелов лауреат по икономика. Разликата може да бъде онагледена по следния начин.
- Покупка със свои пари за себе си: Грижа за високо качество и ниски разходи;
- Покупка със свои пари за някой друг: Безразличие за качество, грижа за разходите;
- Покупка с чужди пари за себе си: Грижа за качеството, безразличие за разходите;
- Покупка с чужди пари за някой друг: Безразличие и към качеството, и към разходите.
Това обяснява защо стоките и услугите, купувани от правителствата, по необходимост увеличават разходите и влошават качеството им, поне спрямо алтернативата те да се финансират частно. Онова, което не се вижда, е, че пътьом парите от „мои“ и „твои“ стават „наши“, т.е. първо трябва да бъдат иззети. Собствеността върху парите е станала обща, т.е. на всички.
„Ние“
„Всички“ или първото лице множествено число не съществуват като непосредствена или опитна даденост. В „ние“ присъстват отделните хора, които са ми близки, познати или с които аз се отъждествявам. При „всички“ има мнозина, в които аз и другите не се разпознават, които не ги (не ме) интересуват или дори са неприятни. Те принадлежат към клуба, в който „аз“ никога няма да членува.
Хората са различни по произход, външен вид, способности, образование, доход, обществено положение, пристрастия и въжделения. Не е възможно универсално и обективно счетоводство за индивидуалните предпочитания.
„Ние“, „на нас“ и „наше“, извън кръга на индивидуалните отъждествявания, са абстракции, а в политическата реторика - заблуда.
„Ние” винаги се е определяло по-лесно спрямо „те“. Тук общият знаменател се намира в по-ниските образователни и етични стандарти. И лошите се издигат по-често до горните позиции в политическите колективи. (Така поне обобщава един друг Нобелов лауреат по икономика.)
Употреба на злоупотребата
За водачите и политиците, като за всички хора е вярно, че те също са склонни да предпочитат себе си и своите близки (онези, с които се отъждествяват) пред интереса на всички.
Те по-скоро биха взели предвид интереса на конкурентите, възможно за да ги надиграят, а не обществения интерес на всички. В крайна сметка водачите и политиците се грижат първо да осигурят своите и на своите привърженици привилегии в преразпределението.
В една съвременна демокрация гласовете на избирателите имат еднаква тежест, цена. Но самите избиратели са различни. Затова привилегиите се формулират като евентуални или мними придобивки на мнозинството избиратели. Обещанието да им дадеш е основа на правото да вземеш от някой друг. Но не е възможно едно мнозинство да живее дълго време за сметка на някое малцинство. По-скоро рано отколкото късно се оказва, че някое малцинство живее за сметка на мнозинството. Но прави вид, че е точно обратното.
Понеже парите са чужди и грижата за качеството и разходите е на втори план, възникват с голяма вероятност следните ефекти (описани от друг Нобелов лауреат и няколко известни икономисти):
Малката група, която се бори за свои привилегии, има относително ниски организационни разходи за осъществяване на своите намерения;
Когато финансирането на привилегиите е разхвърляно върху мнозина, плащащите сметката могат или да не забележат техния размер, или да преценят, че шансовете за обща защита са обречени на неуспех;
Рационалното невежество поражда инерция, особено когато щетите не са или не изглеждат особено съществени;
Възниква и се осъществява привлекателната стратегия сегашните привилегии да се финансират със средства на онези, които не гласуват тук и сега;
Тази стратегия обяснява натрупването на държавен дълг, готовността да се използват международни помощи и субсидии, както и вероятността за ограничени до нищожни ползи от тези трансфери;
Възниква необходимостта за гласуващите тук и сега да бъдат дезинформирани, заблудени или поне изненадани от действията на малцинството.
Принципи и факти
Злоупотребата е следствие на човешки слабости. Нито една форма на управление не може да ги предотврати. Колкото повече са неосведомени хората, толкова по-чести са злоупотребите. Естествено е да има и самозаблуда у всички участници в този процес, и провали на начинанията, довели до натрупване на дълг. Провалите са корекция на заблудите. Те винаги са за сметка на мнозинството.
Когато провалите са за сметка на отделния човек, хората имат навика да се учат от грешките си. Не е така, когато те са за сметка на мнозина или всички.
Когато изземването е дело на отделния човек, деянието е лесно доказуемо. Предполага се, че нему е известно, че изземването е забранено от традицията и законите. Страхът от съдебно или друго преследване (сам по себе си част от очакванията) би трябвало да предотврати голяма част от злоупотребите. Личното деяние се доказва лесно с факти и свидетели.
При колективното действие мотивите и резултатите са облечени в общи положения за принципи и права. Спорът и съдебното разбирателство по повод принципи винаги е трудна работа, изходът от която е несигурен.
Какво да (не) се прави
Не е много онова, което може да се прави при така описаните условия.
Не е лошо да се помни, че в крайна сметка сивата зона в икономиката се създава или е следствие от колективни или правителствени решения и действия.
Към инициативите за такива решения и действия следва да се подхожда с презумпция за необоснованост, самозаблуда или умишлено лицемерие.
И може би най-важното: скъперничеството, с което хората подхождат към собствените средства за задоволяване на своите желания, следва да е водещо начало и при оценката на публичните разходи за финансирането на права и проекти.
Коментари