Безспорен факт е, че туризмът в последните десетилетия се превърна в световна индустрия, неизбежно повлияна от процесите на глобализацията. Но трябва да отчетем и обратната тенденция – че световният туризъм е едно от лицата на глобализацията. Достатъчно е да помислим за общите архитектурни, логистични, инженерни и други стандарти на хотелите от една категория или от определена верига, за да ни стане ясно, че търсената унификация е също израз на глобализацията. Ако си гост на хотел Marriott, независимо дали е разположен в Чикаго, Виена или Хонконг, стандартите са едни и същи - като се започне от архитектурния образ и се завърши с качеството на обслужване на клиентите. Самата архитектура отдавна е развила своя типология и се е нагодила към изискванията на инвеститорите, създавайки специализирани проекти за нуждите на туризма.
Започнал като начин за прекарване на свободното време и търсене на връзка с природата, туризмът се е превърнал в огромна индустрия, от която днес зависят икономиките на много държави. България е една от тях. Английският баптист и романтик Томс Кук, основоположникът на съвременния туризъм, искрено би се удивил какви глобални мащаби е постигнала неговата идея за организирано пътуване, наречена туризъм. Като архитект, преподавател и анализатор на културните процеси на съвремието обаче намирам, че българския туризъм дълги години беше оставен да се развива по инерция и на парче, като резултатът от този хаос е видим за всеки посетил през последните години Слънчев бряг и съседните му курорти.
И обратно, там където нещата бяха съхранени във вида, в който държавата ги е създавала, когато архитектурната и инженерната мисъл са планирали за години напред, като че ли щетите от хаотичното строителство и несъобразените инвестиции са по-малко. Добрият пример е съхраняването на "Албена" като комплекс, със забележката за лошата поддръжка и овехтялата визия на голяма част от хотелите в него. Затова посрещнах създаването на министерството на туризма от настоящото правителство като стъпка в правилната посока и естествено действията на тази институция представляват професионален интерес за мен.
От години са известни множеството отрицателни натрупвания с разнообразен произход в българския туризъм – от неудачите в архитектурата, презастрояването, унищожаването на природата почти навсякъде (дюните на морето са най-крещящия пример), до лошото обслужване и отношение на персонала.
Не ми е известно обаче поне на мен, среща на нито един от ръководителите на туризма в това число и настоящия министър със Съюза на архитектите, Строителната камара, Асоциацията на общините, български производители на чисти биохрани и други отговорни професионални и обществени организации, които имат пряко отношение към развитието на туризма в България. Архитектурната гилдия с основание счита, че голяма част от безумното застрояване на Българското Черноморие, проблемите в планинските ни курорти и в големите балнеоложки центрове на минерална вода можеха да бъдат избегнати, ако вместо приоритетно думата на различни "браншовици" беше търсено и вземано под внимание мнението на архитектите и специалистите по градско планиране в областта на туризма, както е практиката в цивилизованите части на света. България има достатъчно високо компетентни експерти в тази област, а винаги може да бъде привлечен и водещ чуждестранен опит. Известни са примери от близкото минало.
През 70-те години на миналия век в София дойде японският архитект легенда на модернизма Кишо Курокава и проектира един от най-удачните градски хотели в България – днешния хотел "Кемпински". И днес, макар и след 40 години, сградата стои прекрасно, както като вътрешно разпределение, така и логистично, разположена в прекрасна собствена градинска среда, на каквато японците са майстори. Има, разбира се и редица други примери за въздействащо присъствие на архитектурните идеи, създаващи органични туристически обект в хармония със средата, където са разположени. Тук можем да споменем хотел "Радисън" (стария хотел "София", дело на арх. Баров и неговия екип), огънат елегантно и логично в кривата на площада пред Народното Събрание също така, новият "Гранд хотел София", един реверанс към духа на старата градска библиотека, прегърната от градската градина доброто съчетание на иначе безликия огледален монолит от стъкло с изискания стил на типичния бизнес хотел в центъра на големия град.
На този фон, ако се върнем отново към "бранша" – на официалната страница на Министерство на туризма може да се види, че браншовите организации са 138?! Допускам, че може би са и повече и че всяка една от тях като туристическо сдружение има претенцията да представлява голяма част от туристическия сектор. Честно казано, не мога да си представя как едно министерство може да координира своите действия и решения със 138 организации?! И ако отново се върнем към определящата роля на връзката министерство, т.е. държава - индустрия, то архитектите и строителите имаме по една национална камара – така или иначе, това е наложилата се световна практика. Само тогава контактът на Министерството на туризма с тези от професионалните организации би бил от решаващо значение, когато те са обединение в една индустриална, туристическа камара.
От друга страна, безспорен факт е, че България има богато културно-историческо наследство, което може да бъде основа за привличане на сериозни групи туристи, при това платежоспособни и от добри дестинации. Един от проблемите, с които се сблъсквам като българка и архитект е, че навсякъде извън България, примерно в страна като Белгия и сърцето на Европа Брюксел, напълно отсъства реклама на страната ни като туристическа дестинация. В Белгия, която е създадена като държава през 19-ти век, с изненада научават в разговори с мен, че нашата държава е на повече от 1300 години, запазвайки непроменено през цялото време своето име България. Обидно ми е, когато гледам по големите международни телевизионни канали постоянните реклами за туризъм в Македония, Хърватия, Турция, Гърция, Албания и други страни от региона, но България отсъства. България просто я няма. Всъщност политиците възприемат ли туризма като национален приоритет и водеща индустрия, вкарваща милиарди евро в икономиката или за тях това е просто начин за прекарване на свободното време, ваканция, от която забогатяват едни хора с яхти и имоти в чужбина? Ако министърът на туризма няма убедеността и не може да се пребори туризмът да бъде приоритет и България да се рекламира в CNN, BBC, Euro Sport и другите световни гиганти има ли нужда от такова министерство изобщо? Как могат Македония, Албания, Кипър, който преживя тежка финансова криза, да имат бюджет за реклама, която да ги прави известни в цял свят, а несравнимо по-голямата България с огромен туристически потенциал да няма? Все въпроси, които убедена съм всеки българин си задава.
Културата и науките за култура са неизчерпаем източник на знание и полезен опит. Българската култура и историческо наследство могат да бъдат и огромна автентична реклама за страната ни. Достатъчно е да споменем това, което прави проф. Божидар Димитров със своите телевизионни предавания. Би трябвало министърът на туризма да работи интензивно с НИМ, с Института по тракология към БАН, с катедрите по история и по туризъм в СУ, УНСС, Варна и др., ако щете, дори много по-интензивно с министъра на културата. Ако все пак такива спорадични срещи се провеждат, те не се отразяват, нито пък стават достояние на обществеността. Би трябвало да се създаде постоянно работеща платформа между министерство на туризма, съответните институти на БАН, НИМ, СУ, УНСС и цялата научна общност, която може да бъде не само от помощ на министъра, но и реален коректив на действията на администрацията, която министъра ръководи.
Оставам обаче с усещането, че основният проблем, свързан с туризма в България, стои встрани, извън полезрението на настоящия министър Ангелкова и на новото министерство. Това е проблемът с политиките, които българския туризъм ще следва с дългосрочната визия за развитие на тази ключова за България индустрия, с необходимия инструментариум, гарантиращ това развитие или с една дума за МОДЕЛА на българския туризъм. Министър-председателят Борисов направи това, което обеща - създаде в своето второ правителство министерство на туризма и назначи министър. Сега от този министър ще зависи дали Министерството на туризма ще просъществува по-дълго като изпълни адекватно целите, за които е създадено. За съжаление още първите стъпки на новия министър будят усещане за плахост, дори обърканост и не предлагат необходимата категоричност и тежест от присъствието на туризма при взимане на управленски решения. Пример затова е невзрачното отразяване на туризма като индустрия в публикуваната вече Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г.
Туризмът, който по думите на самата министър Ангелкова е 14-15% от БВП на България, дори не присъства като самостоятелно изведен приоритет или отрасъл в съдържанието на програмата. Там има отделени цели глави за външна политика, правосъдие, финанси, здравеопазване, енергетика, транспорт, регионална политика, земеделие, отбрана, култура, спорт и т.н. дори има глава "Превенция и контрол на рисковете от бедствия и аварии". Главите в съдържанието повтарят структурата и състава на МС, но БЕЗ ТУРИЗМА. Дали това означава, че туризмът не е приоритет и отделна политика или е знак, че министърът на туризма и неговата администрация не са успели да се преборят за индустрията и да наложат туризма сред водещите приоритети на държавата? В управленската програма на правителството от 157 страници на туризма е отделено скромното място от средата на 30-та до 32-ра страница с два приоритета и седем цели. С неудовлетворение трябва да констатирам баналния, чиновнически изказ и общите пределно обтекаеми и нищо незначещи формулировки на мерки, които са посочени от типа "дайте да дадем". Имам чувството, че чета copy paste на доклад за развитието на туризма от времето на късния социализъм, подготвен за дадено партийно мероприятие. Отново се говори за "създаване на ефективен институционален модел", "гарантиране спазването на потребителските права в сферата на туризма", "създаване на условия за публично-частно партньорство" и прочие магистрални пожелания. Тъжно е, но от всичките 2,5 страници посветени на туризма за мен само две неща имат смисъл:
- Създаване на регистър на туристическите атракции и обекти, свързани в единна информационна система с общините и бизнеса;
- Създаване на нормативна основа за формиране и функциониране на национална мрежа на туристическите информационни центрове;
И НИТО ДУМА ЗА РЕАЛНИТЕ ПРИОРИТЕТИ:
Кой туризъм в бъдеще ще развиваме? Колко нови писти, влекове и лифтове ще изградим през следващите години? Как ще достигнем капацитета на използване на минералните води за балнео лечение, както го правят в Унгария или Чехия – та ние можем да лекуваме цяла Европа! Кои са туристическите атракции и кой ще ги управлява? Какви магистрали, летища и всякаква инфраструктура ни е необходима, за да привличаме повече туристи? Защо не ги храним с чисти български продукти, а внасяме дори храните? Туризмът може да постигне изключителна синергия и да подпомогне регионалното развитие, селското стопанство, транспорта и т.н.
Сред многото общи, лишени от съдържание предложения откривам и нещо силно озадачаващо: Приоритет 3.7. гласи СЪЗДАВАНЕ НА ДЪЛГОСРОЧНА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ТУРИЗМА С НАСЪРЧАВАНЕ НА ВСИЧКИ ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТИ, ЗА КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА ПОТЕНЦИАЛ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ. Сещам се, че през миналата година страната ни прие "СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ ДО 2030 Г." Тя беше експонирана през пролетта за публично обсъждане и както аз, така и други колеги сме изпращали становища, забележки и препоръки в Министерския съвет. От елементарна справка в Google, установявам че на 27.05.2014 г. по време на своето посещение в България, ръководителят на Световната организация по туризъм при ООН проф. Талеб Рифай дава пресконференция в страната ни, на която коментира изготвената стратегия за туризма в България като очевидно е много добре запознат с нея. Пак от справка в Google на официалната страница на МС става ясно, че на 29.05.2014 г. проф. Рифай е приет в МС от вицепремиера Даниела Бобева и подписва в Гранитна зала Етичния кодекс на СОТ с българския туристически бранш, представен от 14 организации. Отново в Google излиза репортаж на ТВ Европа от 04.06.2014 г., от който става ясно, че споменатата стратегия е приета от МС.
И сега аз искам да попитам не само като преподавател и научен работник, но и като български гражданин, колко пъти ще плащаме за нови стратегии? Всяко правителство ли трябва да започва от нула и да прави стратегия или просто трябва да намерим работа на отново на едни хора, да пуснем едни обществени поръчки, да похарчим едни пари "по правилния начин"? Това силно ми напомня вече гледания филм с логото. Продължаваме да нямаме прилично лого или туристически бранд, но едни милиони бяха похарчени от държавата за нищо. Сега пък и Стратегията, уж имаме такава, правителството я е приело, Талеб Рифай се изказва по нея, но ние пак започваме отначало, връщаме се към нулата, само за да похарчим нови пари и да отчетем дейност. Докато пишем поредната стратегия, хората правят магистрали, разширяват летищата или изграждат нови, правят ски писти и яхтени пристанища и следват простичката логика: архитектурна идея – планиране – инвестиции – успешен туризъм- пари прим + устойчиво развитие.
Не знам дали настоящия министър на туризма има сили и възможности да се пребори с натрупаните пластове и инерции в отрасъла, но би следвало да оценява важността и мащаба на това начинание с ясна визия за индустрията, която ръководи. Да разшири платформата от експертни институции, с които ще работи занапред и да търси максимална синергия и координация на първо място с културата, регионалното развитие, екологията и съответните министерства, както и с водещите научни институции. В противен случай премиерът Борисов, който е прагматично мислещ човек и е доказал своята управленска интуиция, може и да преосмисли и евентуално да закрие новосъздаденото министерство, ако същото не предлага нищо коренно различно и продължава да се занимава с архаични, теоретични постановки, вместо веднага да започне да прилага водещите световни модели в туризма. И без това тази индустрия е изцяло частна.
Работещите в българския туризъм трябва да престанат да се държат като исихасти, втренчени в собствения си пъп, а да отворят очите и ушите си за всичко онова, което водещите държави отдавна са извели като глобални тенденции, съхранявайки при това спецификата на всяка отделна страна и регион.
Автор: арх. Мария Диамандиева, доктор по архитектура, гл. асистент в БАН, секретар на Международната академия по архитектура към ООН, хоноруван преподавател в НХА катедра "Рекламен дизайн". Нейният баща инж. Константин Диамандиев е сред първите ръководители на строителството при изграждането на курорта Слънчев бряг. Той реализира строителството на първия ресторант в комплекса "Нептун" по проект на арх. Николов, а впоследствие оглавява инвеститорската дирекция по строителството на Нефтохим-Бургас.
Коментари