Главозамайващият прокурорски протест срещу цената на водата

Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика

Парламентарните избори приключиха преди три седмици, парламентът все още не е свикан, а вече трета седмица продължават да ни занимават с мероприятия с откровено политически привкус. Първата седмица след изборите Комисията за енергийно и водно регулиране приема две решения за увеличение на цените на ВиК услугите в София и на природния газ. Между тях, като че ли между другото, Комисията за защита на конкуренцията обяснява, че картел на пазара на дребно на горива няма, нищо че от октомври 2016 до януари 2017 г. твърди, че разполага със стабилни доказателства и този път ще има санкции. През втората седмица след изборите КЕВР увеличава цените на топлинната и електроенергията, а заедно с това се провеждат и социални протести пред сградата ѝ срещу по-високите цени на топлинната енергия. През третата седмица тази досадна драма достига (може би) своята върхова точка след като Върховната административна прокуратура протестира пред Върховния административен съд срещу решението на КЕВР за цената на ВиК услугите.

Аргументите, с които ВАП атакува регулаторното решение, са насочени основно към нормата на възвръщаемост на капитала на „Софийска вода”, която е залегнала в концесионния договор, сключен между дружеството и Столична община. Според прокуратурата регулаторът има задължение да определи собствена норма на възвръщаемост, а използването на величината от концесионния договор противоречи на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (?!). Нещо повече – регулаторът е обвинен в неизпълнение на законовото си задължение и в създаване на условия за изпълнение на договора за концесия между Столична община и „Софийска вода“ АД. От ВАП се обосновават, че „[п]одобно процедиране винаги сериозно накърнява законността, защото поражда опасност, ако се прояви недобросъвестност от двама субекти [...], в споразумение да се въведат клаузи, игнориращи приложение на нормативни правила”.

Освен това прокуратурата се позовава на това, че ВиК услугите са услуги от обществен интерес и че регулираните цени трябва да вземат предвид социалната поносимост на цената. Т.е. според прокуратурата КЕВР не е длъжна да се съобразява с условията по концесионния договор и може да го игнорира. Ако звучи пресилено, ето и цитат – „комисията не е страна [по концесионния договор] и по общите начала на правото /вж чл.20а ЗЗД/ клаузите на съглашението са обвързващи единствено за Столична община и за „Софийска вода“ АД”.

Всичко това е технически вярно, а и регулаторът има богат опит в определянето на цени, които не отговарят на икономическите реалности- за справка регулаторната политика в сектор „Електроенергетика”. Там не става въпрос за концесии, а за търговски договори за изкупуване на електроенергия при преференциални условия между Националната електрическа компания и различни производителите на електроенергия. Понеже регулаторът се съобразява твърде много със „социалната поносимост” на цената на електроенергията и недостатъчно - с договорите на НЕК, години наред определя твърде ниски крайни цени за домакинствата. В резултат на това държавната компания натрупва около 2 млрд. лв. неразплатени задължения, според резюме на доклад на Световната банка.

Така например около месец преди приемането на регулираните цени на електроенергията за ценовия период юли 2014 – юни 2015 г. регулаторът изисква от НЕК да предоговори условията по договорите си с ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 и предлага на министъра на икономиката и енергетиката законодателни промени за намаляване на преференциалните цени на производители от ВЕИ. По оценка на комисията предоговарянето на дългосрочните задължения на НЕК води до спестяване на 424 млн. лв. годишно, а законодателните промени спестяват 541 млн. лв. Въпреки че нито едното от двете не се случва, регулаторът намалява необходимите приходи на НЕК за покриване на тези задължения. В резултат на това в края на март 2015 г. държавната компания прогнозира натрупване на загуби в размер на 449 млн. лв. в резултат на дългосрочните договори с двата ТЕЦ и около 227 млн. лв. от задълженията за преференциално изкупуване на електроенергия от ВЕИ производители или общо 676 млн. лв. За сравнение в периода от 2010 до юни 2014 г. регулаторът отчита, че НЕК е натрупала загуби в размер на 1,1 млрд. лв. от тези производители. Т.е. само за една година задължения, трупани в продължение на повече от пет години, се увеличават с около 60%.

Още през 2016 г. НЕК разплаща напълно задълженията си към двата ТЕЦ, след като Българския енергиен холдинг (собственик на държавната компания) взима заем за тази цел. С други думи независимо какви решения взима регулатора, те не отменят задълженията по търговските договори.

Не е много по-различна ситуацията с електроразпределителните компании, чиито цени също не отразяват пълните разходи за изпълнение на лицензионната им дейност. В резултат на това вече има заведени три арбитражни дела срещу страната в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон.

Какво означава всичко това за цената на ВиК услугите в София? Означава, че регулаторът може да определя каквито си поиска цени, но ако те не удовлетворяват условията по сключени договори, частните дружества могат да си потърсят правата по съдебен път. Т.е. концесионерът „Софийска вода” има право да получи норма на възвръщаемост от 17%, а ако не я получи, може да обжалва решението в съда, което се е случвало в предишни години. Нещо повече – концесионерът може и да развали договора за концесия, след което Столична община ще трябва да плати задълженията на компанията към Европейската банка за възстановяване и развитие и към акционерите й, които са в размер на около 100 млн. лв.

Ако има проблем с нормата на възвръщаемост в концесионния договор, то той се решава чрез предоговаряне на условията в договора. Игнорирането на тези условия от КЕВР не е в интерес на домакинствата в София, тъй като при неспазване на условията по договора следват санкции за Столична община. С други думи същите домакинства, които са били „защитени” от по-високата цена на ВиК услугите, ще си платят за нея през бюджета на Столична община.

Поведението на Върховната административна прокуратура демонстрира безобразно незачитане на договорните отношения, което се простира отвъд конкретния казус и сектор и засяга цялата икономика. Ако държавен орган с лека ръка може да препоръча незачитане на условия в даден договор, каква сигурност могат да имат настоящите и бъдещите инвеститори, че техните права са защитени и как може да се очаква те да са коректни при изпълняване на задълженията си? Между другото, освен права по договора, компаниите, включително „Софийска вода”, имат и задължения и ако прокуратурата иска наистина да е полезна, може да провери дали концесионерът ги изпълнява, вместо да се меси там, където не ѝ е работа.