Анализ на Десислава Николова от Института за пазарна икономика, публикуван на www.ime.bg.
Може би една от най-големите промени в държавните финанси следващата година е в пенсионно-осигурителната система и съответно бюджета на държавното обществено осигуряване. Там промените са в две основни насоки – вдигане на осигуровките и паралелно повишаване на пенсиите. Всъщност тези промени бяха заложени с промени в Кодекса за социално осигуряване още миналата година, но влизат в сила от началото на 2017 г. Това налага и тяхното остойностяване в закона за бюджета на ДОО за 2017 г.
Накратко, дефицитът в НОИ, т.е. трансферът от държавния бюджет, следващата година ще е по-нисък с 386 млн. лева спрямо последните прогнози за 2016 г. Тази година трансферите се очаква да достигнат 5 110,0 млн. лева, а догодина да се свият до 4 723,6 млн. лева. Свиването на дефицита идва изцяло от по-високите осигуровки и е въпреки увеличените разходи за пенсии. Т.е. това подобрение на дефицита щеше да е по-голямо, ако се вдигаха само осигуровките, а не се правеха и паралелни промени в начина на изчисление на пенсиите, които повишават разходите. Между другото, за първи път от години дефицитът в НОИ се очаква да падне под 50% от разходите през 2017 г. и да достигне около 46%. Въпросите обаче са два:
- дали тази статична сметка ще се сбъдне или по-високата тежест ще изтласка на сиво част от работниците, като по този начин приходите от осигуровките нараснат с по-малко от очакваното;
Отговорът е: най-вероятно, предвид високата еластичност на приходите в НОИ към осигурителната тежест, т.е. високата склонност към бягство в сивата икономика при нарастване на данъците.
- дали политиката за вдигане на осигурителните вноски решава по-някакъв начин проблема с огромния и хроничен дефицит в НОИ?
Отговорът е: не, по никакъв начин.
Тук е мястото да се отбележи и следният важен момент. Част от повишението на осигурителната тежест идва от лицата по чл. 69 от КСО (военни, полицаи и др. под.), за които пенсионната вноска се увеличава с 20 процентни пункта. Реално, тази по-висока вноска ще се поеме изцяло от бюджетите на съответните ведомства. Т.е. в крайна сметка, част от трансфера от държавния бюджет към НОИ вече няма да е за финансиране на дефицита, а под формата на по-високите вноски за тези по член 69. Де факто обаче става въпрос за същия паричен поток, само че с друго име.
Ако човек, обаче, се опита да разбере точно каква част от повишените приходи от осигуровки в НОИ ще се дължи на това 20 пр.п. увеличение на вноските на военни, полицаи, следователи и прочие лица по чл. 69 от КСО, тогава удря на камък. Никъде в мотивите към бюджета не става ясно колко точно допълнително приходи се очакват от тази мярка. Все пак, сравнявайки приходите на фонда „Пенсии на лицата по чл. 69” за 2016 и 2017 г., може да се направи груба сметка. А тази сметка показва, че около 120 млн. лева ще се генерират от това повишение.
Останалите около 350 млн. лева повече приходи от осигуровки в НОИ следващата година пък трябва да дойдат от повишението на осигуровките за масовата, трета категория труд с 1 процентен пункт от началото на 2017 г.
Тези 350 млн. лева всъщност са и една от най-важните промени следващата година в пенсионната система – с толкова ще се повиши изземването от работещите и работодателите за сметка на НОИ. Въпросът обаче дали резултатът си струва – вместо дефицит от 51% (както се очаква за 2016 г.), догодина дефицитът в НОИ ще е 49% от разходите. При това, очакванията за тези около 350 млн. лева повече приходи почиват на две силни допускания:
- пазарът на труда ще запази възходящия си тренд и заетостта ще продължи да расте,
- никой няма да премине в сивия сектор заради по-високата тежест върху труда, а ще продължи да си плаща безропотно осигуровките.
Второто е, общо взето, невероятно, а първото – все по-малко вероятно, ако се наблюдава динамиката на пазара на труда последните месеци и се отчитат увеличените рискове пред икономиката във вътрешен и международен план.
Относително малкият ефект от вдигането на осигуровките върху дефицита на НОИ се дължи на мерки за повишаване на адекватността на пенсиите, които оказват натиск върху разходната част. Най-съществената промяна е в коефициента, с който се умножава всяка година стаж при изчисляването на пенсията, който от 1,1 сега става 1,126. Този нов коефициент ще важи както за новите пенсии от 1 януари нататък, така и за актуализирането на вече отпуснатите пенсии, които следващата година няма да се актуализират по т.нар. швейцарско правило, а по този начин. Всичко това автоматично вдига разходите за пенсии с 1,3%. Актуализирането на пенсиите от 1 юли 2016 г. и ефектът от това върху първата половина на 2017 г. вдига разходите с други 1,3%. Другите промени, които също ще повишат разходите през 2017 г., но в по-малка степен, са осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2016 г. (което се усеща върху разходите и в първата половина на 2017 г.) и естественото повишение на новите пенсии заради по-високите осигурителни доходи.
Като цяло, промените в пенсионно-осигурителната система целят да закърпят бюджета на НОИ, но ефектът от тях върху дефицита в НОИ е символичен – дефицитът ще намалее от 51% тази на 49% следващата година. В същото време, част от намалението на дефицита идва от увеличение на осигуровките на военни, полицаи и др. под. професии с 20 пр. п., което реално представлява оформяне на част от трансфера от държавния бюджет към НОИ като осигуровки. Паралелно с това се вдига тежестта върху труда в реалния сектор, масовата III-та категория труд, където осигуровката за пенсия нараства с 1 процентен пункт от 2017 г. Това, заедно с поредното рязко вдигане на минималната заплата с близо 10% от началото на 2017 г. е сигурна рецепта за повече сива икономика, натиск върху заетостта и неизлезли сметки на НОИ.
Коментари