Когато в началото на 80-те години на миналия век настъпва ерата на персоналните компютри, „компютърофобията“ е навсякъде. Според описаните тогава симптоми страдащите от нея изпитват „съпротива, страх, притеснение и враждебност към използването на компютри“. Имало е случаи на страх от физическо докосване до машината, нежелание дори да се говори за нея, уплах от хората, които разбират как да работят с нея, както и от възможността човечеството да се превърне в „нейн роб“, пише The Atlantic.
Хората винаги са реагирали притеснено на големи технологични промени. При въвеждането на телефона например някои били убедени, че той може да се ползва за разговори с мъртвите. Днес пък има редица тревоги относно смартфоните – правят ли ни те по-глупави? Или мързеливи? Нарцистични? Анти-социални?
Преди три десетилетия „компютърофобията“ е била обсъждана по списания, вестници, на компютърни курсове, учения по психология и къде ли още не. Това, което хората не разбирали тогава, било, че да се научиш да ползваш компютър е по-скоро като свиренето на музикален инструмент, а не като четенето на наръчник за тостер.
Някои публикации предлагали и съвети за справяне с фобията. „Най-важно е да помните, че тя е нормална реакция на нещо непознато. Позволете си да бъдете невеж. Планирайте си време за разучаване на работата, дайте шанс на компютъра да ви докаже полезността си преди да решите дали да го използвате. И най-накрая – не забравяйте, че вие ръководите парада, а не машината“, пише в тях.
„Компютърофобията“ изчезнала като явление в началото на 90-те само за да бъде заменена от друг страх. Той бил породен от ново понятие – киберпространство. Дума, която днес ни звучи невъзможно старомодна, но тогава била достатъчно футуристична, за да изправи на нокти непознаващите технологиите.
Коментари