Коментар на Игор Истомин, експерт на Руския съвет за международни отношения /РСМД/ и преподавател в Московския държавен институт за международни отношения.
През 2016 г. санкциите, наложени от Запада на Русия, ще се запазят. Недоверието също ще остане, нещо повече - Москва загуби тази част от западното общество, което заемаше прагматична позиция.
Захлаждането на отношенията между Запада и Русия през отминалата година е резултат от тенденциите, които се появиха през последните няколко години и през 2014 г. получиха ново развитие в контекста на украинската криза. Ако Русия от самото начало приемаше ситуацията в Украйна като симптом за противоречията, които се натрупваха в течение на последните 10 години, то за Запада събитията там са в значителна степен неочакван пример за реакцията на Москва. През последните месеци международната общност е уморена от украинската криза.
Омиротворяването на положението в Източна Украйна и възстановяването на териториалната цялост на страната е програма максимум за Европейския съюз и Русия. Но днес подобна програма изглежда неизпълнима. По тази причина страните са се концентрирали върху осъществяването на програма минимум – да няма въоръжени сблъсъци в региона. С оглед на това, че положението в Източна Украйна относително се стабилизира, въпросът за украинската криза за ЕС става все по-периферен.
Днес положението в Украйна се развива по сценария на „замразените конфликти“, а това означава, че фактически Луганската и Донецката народни републики ще бъдат независими от Киев в политически смисъл. Тъй като върху плещите на Киев могат да паднат разходите по възстановяването на тези региони, които той би желал да избегне, консенсусът между страните може да бъде напълно реален. Украйна, която към момента не се стреми да изпълни Минските споразумения и да реинтегрира ДНР и ЛНР, ще положи усилия да пренасочи тази критика на Запада за неизпълнението им към Русия, която на свой ред ще заявява, че вината е на Украйна. И от това до каква степен двете страни могат да създадат привлекателен образ на своята политика, ще зависи по-нататъшната съдба на значителна част от санкциите, наложени от ЕС.
Вероятността, че санкциите на ЕС и САЩ през 2016 година ще се запазят е достатъчно висока. Не е изключено с времето да настъпи някакво постепенно отслабване, но в момента ситуацията със санкциите изгледа достатъчно устойчива.
Украинската криза в значителна степен промени възприемането на Русия в очите на западната общност, при това не в тази й част, която от самото начало беше скептично настроена по отношение на Русия, а, която заемаше по-прагматична позиция. През 2015 година взаимното недоверие между Русия и Запада постепенно се усилваше и очевидно това ще бъде определящият фактор в развитието на техните отношения в бъдеще. Това обаче не означава, че ние се намираме в директна конфронтация. Взаимодействието и сътрудничеството в отделни области ще продължи, но на фона на взаимното недоверие. През последните месеци Русия прави опит за възстановяване на отношенията, но за момента тези опити не намират отклик в западните партньори.
През 2016 г. международният политически контекст ще се определя от предизборната кампания в САЩ.
Бъдещите президентски избори оказват сериозно влияние върху администрацията на президента Барак Обама, която си е поставила за цел да приключи неговото управление с положителен резултат. Това я кара да се отнесе с голяма отговорност към конфликта в Сирия и борбата с „Ислямска държава“, а също така да усили работата по реализацията на Транс-тихоокеанското споразумение.
По-вероятно е Русия и САЩ да се движат по посока урегулиране на сирийската криза. Двете страни имат диаметрално противоположни гледни точки за настоящото сирийско правителство. За Вашингтон то представлява проблем, а Москва вижда в него ключ към борбата с ИД. През 2016 г. е възможно постигане на политическо решение на сирийския проблем, което ще позволи да се създаде политически процес за помиряване на различните сирийски групировки с цел консолидирана борба с ИД.
С оглед на тези проблеми в отношенията между Русия и САЩ ще преобладава сътрудничество по много тесен кръг от въпроси, по които страните трудно могат да минат една без друга. За по-широко сътрудничество със САЩ няма възможност. Що се отнася до ЕС, то тук шансовете за подобряване на ситуацията са по-големи. Но съществува високо ниво на недоверие, по тази причина перспективите за сваляне на санкциите или инициатива за сключване на споразумение по въпросите, например, за контрол върху оръжията, от страна на САЩ са малко вероятни.
Превод: БГНЕС
Коментари